Големи природни явления от типа на Ел Ниньо създават своеобразни водни мостове, по които бактериите завладяват нови територии – в океана възникват аналози на Беринговия проток или Панамския провлак. До този извод са стигнали учени, които са публикували статия в сп. Nature Microbiology.
Международна група изследователи е работила в Перу и е изучавала генетичната история на патогенните микроорганизми, появили се в Латинска Америка в последните няколко десетилетия.
Учените са открили странни съвпадения с азиатските микроби. Биолозите обясняват това не толкова с преноса през океана (в организмите на пътешестващите хора и животни), колкото с въздействието на Ел Ниньо – фази на колебания на температурите на повърхностните води в екваториалната част на Тихия океан, при която нагрятата маса се измества на изток.
През 1990 година в Перу е избухнала епидемия от холера, а през 1997 и 2010 година – епидемия от Vibrio parahaemolyticus: тази бактерия поразява мекотелите, а хранещите се с тях хора получават разстройство на храносмилателната система. В двата случая причинител на болестта били вибриони.
Сами по себе си тези бактерии не са способни да се пренесат от Азия в Латинска Америка, но те са тясно свързани със зоопланктона, който пътува по океана.
Според учените в случай на силен Ел Ниньо в океана възниква невидим мост между континентите и всички видове микроби пътешестват от единия бряг към другия. По такъв начин, освен урагани, цунами и суши, Ел Ниньо се явява допълнителен стимул за инфекции и епидемиолозите трябва да се готвят за това.
