Анализът на архивирани данни от мисията Касини разкри, че малкият спътник на Сатурн, Енцелад, генерира мащабна мрежа от електромагнитни вълни.

Заредени частици от южното му полукълбо образуват плазма. Тя взаимодейства с магнитното поле на Сатурн, генерирайки полярни сияния върху него.

Подобни процеси могат да се случват и върху ледените спътници на Юпитер, както и върху магнитно активни спътници на планети извън Слънчевата система.

Изследването е публикувано в Journal of Geophysical Research: Space Physics.

Как един сателит генерира електромагнитни вълни?

Малкият спътник на Сатурн, Енцелад, с диаметър само 500 км, е известен със своите водни гейзери. Те изстрелват водна пара и прах през пукнатини в южното му полукълбо.

Дълго време оставаше неясно как тези локални емисии влияят на електромагнитната среда на планетата.

Учените са проследявали плазмени потоци и електромагнитни явления, които възникват в резултат на взаимодействието на водните молекули, изхвърлени от гейзерите на Енцелад, с магнитното поле на Сатурн.

Те са моделирали образуването на Алфвенови вълни. Електромагнитни трептения, които се разпространяват по магнитното поле, подобно на вибрациите на опъната струна, и тяхното отражение между йоносферата на Сатурн и повърхността на Луната.

Проучването показа, че Луната създава мащабна мрежа от вълни, които се отразяват и пресичат, образувайки структури. Те се простират на повече от половин милион километра от нея.

Всяко отражение генерира нови сигнали, което обяснява наблюдаваните електромагнитни ефекти на дълги разстояния, включително сиянието на Сатурн.

Откритието показва, че дори малка ледена луна може да функционира като генератор на Алфвенови вълни в планетарен мащаб, прехвърляйки енергия и импулс в перипланетното пространство.

Резултатите откриват нова перспектива върху подобни процеси около ледените луни на Юпитер – Европа, Ганимед и Калисто.

Бъдещи мисии, включително планираното прелитане покрай Енцелад и кацането на сонда на EКA върху него през 2040 г., ще могат да ги изучат по-подробно.

Какво знаят изследователите за Енцелад

Водата от Енцелад може да достигне до Сатурн. Изследователите предполагат, че океанът му може да насити пръстените на планетата със силиций.

В подземния океан на Енцелад се предполага съществуването на течения, които могат да възникнат поради наличието на райони с ниска соленост на водата.

И във водните пари от Енцелад е открита циановодородна киселин. Моделирането показва, че океанът му е наситен с фосфор. Това показва потенциалната пригодност на спътника за живот.

Снимки: НАСА/JPL/Институт за космически науки