Филмите на ужасите манипулират мозъчната активност експертно, за да засилят вълнeнието

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Финландски изследователски екип картографира невралната активност в отговор на гледането на филми на ужасите. Проучване, проведено от университета в Турку, показва най-добрите филми на ужасите от последните 100 години на групи хора и анализира как те влияят на мозъчната дейност.

Най-често хората са очаровани и привлечени от това, което плаши, било то скок с парашут или влакче на ужаса, документални филми за истински престъпления и т.н. Филмите на ужасите не са по-различен дразнител.

Докато във всички филми героите са изправени пред някаква заплаха за тяхната безопасност или щастие, филмите на ужасите повишават напрежението, като имат някаква свръхчовешка или свръхестествена заплаха, която не може да се открие или отстрани лесно.

Изследователският екип от Университета в Турку, Финландия, проучва защо сме привличани от такива неща и търсим от тях забавление? Изследователите подбират 100-те най-добри и страшни филми на ужасите от миналия век и анализират как те карат хората да се чувстват.

Първо, 72% от хората съобщават, че гледат най-много по един филм на ужасите на всеки 6 месеца, а причините за това, освен чувството на страх и тревожност е и вълнението, което изпитват. Гледането на филми на ужасите се оказва и начин за социализация, защото повечето хора предпочитат да гледат филми на ужасите с други, а не сами.

Хората предпочитат ужас, който има психологически характер и се основава на реални събития, а за най-страшни бяха определени нещата, които са невидими или само загатвани, а не тези, колкото и ужасяващи да се, които всъщност могат да се видят. Това последно разграничение отразява два вида страх, който хората изпитват.

„… страшното предчувствие за страх, което се появява, когато човек усети, че нещо ще стане и инстинктивната реакция, която има към внезапната поява на чудовище, което го кара да подскочи …“, казва главният изследовател, професор Лаури Нуменмаа от Турку.

Изследователите се опитват да разберат, как мозъкът се справя със страха в отговор на тази сложна и постоянно променяща се среда. Учените измерват нервната активност на мозъка в скенер за магнитен резонанс, докато хората гледат филм на ужасите. Във времето в което тревожността бавно се увеличава, регионите на мозъка, участващи в зрителното и слуховото възприятие, стават по-активни, тъй като присъствието на сигнали за заплаха в околната среда става все по-силно.

След внезапен шок мозъчната активност е по-очевидна в региони на мозъка, участващи в обработка на емоциите, оценка на заплаха и вземане на решения, което позволява бърза реакция. Тези региони са в непрекъснат обмен на информация със сензорни региони по време на филма, сякаш сетивните региони подготвят мрежи за отговор, тъй като страшното събитие става все по-вероятно.

Затова мозъците ни непрекъснато очакват и ни подготвят за действие в отговор на заплахата, а филмите на ужасите експлоатират това експертно, за да засилят вълнението ни, обяснява изследователят Матю Хъдзън.

Категории на статиите:
Психология

Коментарите са затворени.

Мегавселена