Вселената е толкова невъобразимо голяма, че е изпълнена с почти безкраен брой потенциално подкрепящи форми на живот светове. Но защо не ги намираме, къде са всички?
Това е същността на парадокса на Ферми: объркващата научна аномалия, че въпреки в нашата галактика Млечен път да има милиарди звезди – да не говорим извън нея – никога не сме срещали признаци на напреднала извънземна цивилизация и защо?
Това е резонен въпрос, с отговора на който се занимават поколения учени и мислители, тъй като парадоксът беше формулиран в средата на миналия век.
Има странни отговори, някои предполагат, че извънземните са в някаква форма на хибернация, или че нещо загадъчно предотвратява тяхното развитие. Или може би просто не искат да имат нищо общо с нас?
Миналата година теоретичният физик Александър Березин от Националния изследователски университет по електронни технологии (МИЕТ) в Русия представи собствено обяснение защо ние изглеждаме сами във Вселената, предлагайки това, което той нарича своето решение „First in, last out“ на парадокса на Ферми.
Според теорията на Березин, която все още не е коментирана от други учени, парадоксът има „тривиално решение, което не изисква противоречиви предположения“, но може да се окаже трудно за приемане, тъй като предсказва бъдеще за нашата собствена цивилизация, а то е дори по-лошо от изчезване.
Според Березин, проблемът с някои предложени решения на парадокса на Ферми е, че те определят извънземния живот твърде тясно.
„Специфичната природа на цивилизациите, възникващи на междузвездното ниво, не трябва да има значение“, пише той. „Те биха могли да бъдат биологични организми като нас, AI (изкуствен интелект) който се бунтува срещу създателите си, или пък разпространяват ума на планетарната скала като тези, описани от Станислав Лем в Solaris.“
„Разбира се, дори и с такъв широк обхват, ние все още не виждаме доказателства за присъствието на нещо интелигентно там в космоса“.
За целите на решаването на парадокса на Ферми, Березин казва, че единственият параметър, с който трябва да се занимаваме, за да определим наличието на извънземен живот, е физическият праг, при който можем да наблюдаваме неговото съществуване.
„Единствената променлива, която можем да измерим обективно, е вероятността животът да се открие в космоса в определен диапазон от Земята“, обяснява Березин. „За простота нека го наречем“ параметър А „.
Ако една извънземна цивилизация не достигне някакъв параметър А – дали чрез развитие на междузвездно пътуване, излъчване на комуникации в пространството, или чрез други средства, тя все още може да съществува, но не и да ни помогне да решим парадокса на Ферми.
Реалното решение, което Березин предлага, „First in, last out“ е доста мрачен сценарий.
„Ами ако първият живот, който постигне възможности за междузвездни пътувания, задължително премахне всяка конкуренция, за да подхрани собствената си експанзия?“ предполага той.
Както обяснява Березин, това не означава непременно, че високоразвитата извънземна цивилизация съзнателно ще унищожи други форми на живот – но може би „те просто няма да ги забележат, по същия начин, както строителният екип разрушава мравуняк при изграждане на недвижими имоти, защото им липсва стимул за неговата защита “.
Дали Березин предполага, че ние сме мравките и причината, поради която не сме се срещали с извънземни е, че просто собствената ни цивилизация не е разрушена от такива невъобразимо по-висши форми на живот?
Не. По-скоро той вярва, че ние вероятно не сме мравките, а бъдещите унищожители на много светове, които търсим през цялото това време.
„Ако предположим, че горната хипотеза е вярна, какво означава това за нашето бъдеще?“ пита Березин.
„Единственото обяснение е извикването на антропния принцип. Ние сме първите, които стигат до междузвездния етап – First in. И най-вероятно ще бъдем последните, които ще го напуснат – Last out.“
Отново, такова потенциално унищожение не би трябвало да бъде умишлено проектирано или организирано – то може просто да се играе като напълно неограничена система, по-голяма от опита на всеки индивид да го контролира.
Един пример, който Березин дава е с капитализма и свободния пазар, а друг може да бъде опасността от изкуствен интелект (AI) и натрупваната от него власт.
„Един престъпен AI може потенциално да насели целия супер клъстър с копия от себе си, превръщайки всяка слънчева система в суперкомпютър, и няма смисъл да се пита защо ще направи нещо подобно“, пише Березин. Всичко, което има значение е, че може да направи това.
Доста ужасяващо възприятие на парадокса на Ферми – по същество, ние можем да сме победителите в смъртоносно състезание, за което дори не знаем, че участваме, или както казва Андрю Мастърсън в списание „Космос“, „ние сме проявеното решение на парадокса“ Дори Березин признава, че се надява да е сгрешил по този въпрос.
Заслужава си да се отбележи, че много други учени имат много по-оптимистични възгледи за това, кога можем да очакваме да разберем за наличието на напреднал извънземен живот.
Но възгледите на физика са само най-новото научно изявление за това, защо може би ни е предопределено да гледаме звездите само във времето и пространството, колкото и да ни се иска да е иначе.
Статията е достъпна в изданието arXiv.org.
