Американският физик и популяризатор на науката Майкъл Гилен изказа хипотеза, че така нареченият рай може да не е просто духовна концепция, а реално съществуващо място във Вселената.

Според необичайната теория на физика, раят може да не е само религиозен образ, а действително физическо място.

Майкъл Гилен, който е доктор по философия и бивш преподавател по физика в Харвардския университет, смята, че това място може да се намира отвъд космическия хоризонт.

Информацията е представена в материал на WIONEWS.

В своята статия Гилен обяснява, че според закона на Хъбъл, колкото по-далеч е една галактика от Земята, толкова по-бързо се отдалечава тя.

Това откритие е на астронома Едуин Хъбъл

Той установява, че Вселената се разширява, а галактиките се разбягват с огромни скорости, доближаващи скоростта на светлината.

Според Гилен, „раят може да се намира от другата страна на космическия хоризонт“ – условната граница на наблюдаемата Вселена.

По негови изчисления разстоянието до тази граница е около 439 млрд. трилиона километра.

Други учени обаче подхождат скептично към тази теория, определяйки я по-скоро като метафизична, отколкото научна.

Гилен представя няколко аргумента в подкрепа на своята идея

Той се позовава на съвременната космология, според която отвъд космическия хоризонт може да съществува цяла Вселена. Но тя остава завинаги скрита за човечеството, тъй като не можем нито да достигнем, нито да преминем тази граница.

Астрономът Алекс Джанинас от Кънектикът Колидж обаче отхвърля подобно тълкуване.

Според него космическият хоризонт не е физическо място. Той е просто предел, отвъд който не можем да виждаме или да получаваме информация.

Учените посочват, че Вселената вероятно е значително по-голяма от частта, която можем да наблюдаваме.

Нейната възраст е приблизително 13,8 милиарда години, а светлината се движи със скорост от около 300 хиляди километра в секунда.

Поради тази причина ние виждаме само онези участъци от Космоса, от които светлината е успяла да достигне до Земята, докато по-отдалечените области остават недостъпни за наблюдение.

Друг аргумент на Гилен е свързан с теориите на относителността на Алберт Айнщайн

Той предполага, че на космическия хоризонт времето може да „спре“, което би означавало, че отвъд тази граница не съществуват нито минало, нито настояще, нито бъдеще.

В такъв случай, смята той, раят може да е пространство, в което времето отсъства. Изследователят също така допуска, че отвъд хоризонта може да има обекти, по-стари от тези, които наблюдаваме, и дори такива, възникнали преди Големия взрив.

Въпреки това Гилен не е единственият учен, който се опитва да свърже космологията с философски или духовни идеи.

Някои изследователи отбелязват, че разглеждането на Големия взрив като абсолютно начало на Вселената неизбежно е свързано с понятия за сътворение, които имат както научно, така и мирогледно измерение.