Тъмните образувания, които представляват естествено стъкло, от бразилския щат Минас Жерайс, повдигат редица въпроси.

А след обстойно изследване учените твърдят, че те са част от поле с отломки, формирано преди около 6 милиона години в резултат на сблъсък на метеорит със Земята.

Поле от тектити в Бразилия

За първи път в Бразилия изследователи откриха поле от тектити – естествени стъкла, които се образуват при високоенергиен удар на космически тела в земната повърхност.

Тези структури, наречени „жераизити“ на името на щата Минас Жерайс, където са открити, формират ново разпръснато поле.

Това откритие разширява познанията за метеоритните удари в Южна Америка.

Откритието е описано в статия, публикувана в списание Geology. Екипът е под ръководството на Алваро Пентеадо Кроста, геолог, старши професор в Института по геонауки към Държавния университет в Кампинас.

Кроста е работил в сътрудничество с изследователи от Бразилия, Европа, Близкия изток и Австралия, пише Phys.

Досега на планетата бяха признати само пет големи полета с тектити: в Австралазия, Централна Европа, Кот д’Ивоар, Северна Америка и Белиз.

Сега бразилското поле се присъединява към този избран списък.

Разпространение на жераизитите в Бразилия

Първоначално жераизитите са открити в три общини в северната част на Минас Жерайс – Тайобейрас, Курал де Дентру и Сао Жоао до Параизу – в ивица с дължина около 90 км.

След публикуването на статията са регистрирани нови находки в бразилските щати Баия и Пиауи.

Според Кроста, това разширява известната територия до над 900 км дължина.

„Увеличаването на площта на разпространение напълно съответства на наблюденията в други тектитни полета по света. Размерът на полето, наред с други фактори, зависи пряко от енергията на удара“, обяснява изследователят.

Към юли 2025 г. авторите са събрали около 500 образеца. Броят им впоследствие нараства до над 600 благодарение на последните находки.

Фрагментите варират по тегло от по-малко от 1 грам до 85,4 грама и достигат до около 5 см по най-дългата си ос.

Формите им са типични за аеродинамични тектити. Сферични, елипсовидни, капковидни, дисковидни, с форма на дъмбел или усукани.

Въпреки че първоначално изглеждат черни и непрозрачни, при силна светлина те стават прозрачни и придобиват сиво-зелен оттенък.

Този цвят се различава от този на европейските молдавити, които се използват в бижутерията от Средновековието заради характерния си яркозелен цвят.

Тъмните им повърхности са белязани от множество малки кухини.

Тези кухини са следи от газови мехурчета, които са се отделили по време на бързото охлаждане на разтопения материал при движението му през атмосферата.

Процес, наблюдаван и при вулканичната лава, но особено характерен за тектитите.

Геохимичният отпечатък на жераизитите

Геохимичните анализи показват, че жераизитите имат високо съдържание на силициев диоксид (SiO₂), което варира от 70,3% до 73,7%.

Общото съдържание на натриев оксид (Na₂O) и калиев оксид (K₂O) е между 5,86% и 8,01%, което е малко по-високо в сравнение с други тектитни полета.

Установени са леки колебания в микроелементите, като хром (10–48 части на милион) и никел (9–63 части на милион). Това предполага, че изходният материал не е бил нито чист, нито хомогенен.

Наличието на редки включвания от лешателиерит (форма на стъкловиден силициев диоксид, образуван при екстремни температури) допълнително потвърждава ударния произход.

„Един от решаващите критерии за класифицирането на материала като тектит беше много ниското му съдържание на вода, измерено чрез инфрачервена спектроскопия: от 71 до 107 части на милион“, отбелязва Кроста.

Датирането въз основа на съотношението на изотопите на аргон (⁴⁰Ar/³⁹Ar) показва, че събитието се е случило преди около 6,3 милиона години, в края на миоцена.

Получени са три групи сходни възрастови стойности (6,78±0,02 млн. години, 6,40±0,02 млн. години и 6,33±0,02 млн. години). Това е в съответствие с едно-единствено ударно събитие.

Кратерът от удара не е открит

Към днешна дата не е открит свързан с удара кратер. Според Кроста това не е изненадващо, тъй като само за три от шестте големи класически тектитни полета са известни кратери.

В случая с най-голямото поле, разположено в Австралазия, се смята, че кратерът се намира в океана.

В Бразилия изотопната геохимия предполага, че разтопеният материал произхожда от архайска континентална кора на възраст между 3,0 и 3,3 милиарда години.

Това насочва търсенето към кратона Сао Франциско – древна и геологично стабилна част от континенталната кора и една от най-старите области в Южна Америка.

Според учените изотопният подпис на откритите материали насочва към много древен континентален гранитен източник.

Това значително стеснява кръга на възможните райони, от които произхождат.

В бъдеще се очаква аерогеофизични методи (магнитни и гравиметрични изследвания) да помогнат за разкриването на кръгови аномалии. Те може да са свързани с погребан или ерозирал кратер.

Моделиране на удара и неговия мащаб

Въпреки че все още е невъзможно да се определи точният размер на тялото, причинило сблъсъка, изследователите смятат, че е малко вероятно то да е било малко.

Голямото количество разтопен материал и широката зона на разпръскване свидетелстват за значително ударно събитие.

Все пак то е било по-малко от това, довело до образуването на Австралазийското поле, което се простира на хиляди километри.

В момента екипът разработва математически модел на ударите. А целта е да оцени параметри като освободена енергия, скорост, ъгъл на навлизане и обем на разтопената скала.

Моделът се прецизира с постъпването на нови данни за пространственото разпределение на жераизитите.

Тяхното откритие запълва важна празнина в данните за ударни събития в Южна Америка.

На континента са известни само около девет големи ударни структури, като почти всички от тях са значително по-стари и се намират в Бразилия.

Това откритие подкрепя и идеята, че тектитите може да са по-разпространени, отколкото се смяташе досега, но често остават незабелязани или погрешно биват приемани за обикновено стъкло.