Фобос ще се разруши под действието на приливните сили в близките 20-40 милиона години и неговите останки ще формират пръстен, аналогичен по плътност и вид на този, който притежава Сатурн, който все още е единственият „властелин на пръстените“ в Слънчевата система, твърдят планетолози в статия, публикувана в сп. Nature Geoscience.
В началото на ноември учените от НАСА разказаха на конференция на Американското астрономическо общество, че са открили на Фобос следи, че приливните сили, пораждани от гравитационното взаимодействие между Червената планета и нейния спътник, ще унищожат Фобос след около 30-50 милиона години.
Бенджамин Блек (Benjamin Black) от Калифорнийския университет в Бъркли и колегата му Тушар Митал (Tushar Mittal) от Нюйоркския университет смятат, че в резултат на това Марс ще се обзаведе с един газовопрахов пръстен или дори със система от пръстени.
Фобос, за разлика от Луната, не се отдалечава, а постепенно се сближава с Марс. В резултат повърхността му с времето все повече ще се разтяга и свива под действието на привличането на Червената планета. Следи от този процес може да се забележат още днес във вид на пукнатини и канали, чието откритие накарало учените от НАСА да се замислят за разрушаването на по-голямата луна на Марс.
Както обясняват Блек и Митал, съдбата на Фобос почти 100% зависи от това, от какво са образувани неговите недра и колко здраво са съединени те помежду си. Използвайки данните, събрани в хода на наземни и орбитални наблюдения на кратера Стикни на повърхността на Фобос, учените са се опитали да установят какво ще се случи с тях.
Изчисленията на геолозите показали, че Фобос ще се разпадне доста по-рано, отколкото са предсказвали техните колеги от НАСА – след около 20-40 милиона години, още преди орбитата на марсианската луна да се снижи до нивото на долната граница на атмосферата на Марс – 3500 км.
Благодарение на ниската плътност и високата порьозност на недрата на Фобос, той няма да се разпадне на големи фрагменти, а на голямо количество малки камъни и прах, която след около месец ще образува плътен газовопрахов пръстен, аналогичен по вид, плътност и свойства на единия от пръстените на Сатурн.
Този пръстен според симулацията няма да е вечен – той ще просъществува около 100 милиона години, след което неговите останки ще бъдат погълнати от атмосферата на Марс. Големите фрагменти от Фобос, ако все пак такива се образуват, бавно и много плавно ще паднат върху повърхността на Марс много преди това – около един милион години след разпадането на марсианската луна. Тяхното падане ще остави много овални кратери с характерна форма.
Както смятат учените, Фобос се явява последният представите на уникален клас луни, които вече не съществуват в Слънчевата система. В далечното минало около планетите може да са кръжели десетки подобни спътници, които с времето са били смлени в „пръстени“ и унищожени в от привличането на техните „по-големи сестри“.
Косвено свидетелство за това се явява самият Марс – по думите на учените върху неговата повърхност вече са откривани кратери, подобни на този, който може да оставят отломките на Фобос. Очевидно Марс вече е успял в миналото да унищожи още една малка луна и да „изяде“ оставения от нея пръстен.
Подобната съдба на Фобос според Блек и Митал ще породи нов интерес към тази загадъчна луна на Марс и ще послужи като причина за създаването на нова сонда от класа на Discovery, а конкурс за нея може да бъде проведен в близките години.
