Астрономи за първи път успяха да разгледат в детайли структурата на полярните сияния на Ганимед, спътник на Юпитер, и откриха, че те са организирани по почти същия начин като тези на Земята.

Наблюденията от апарата „Юнона“ показват, че въпреки коренно различните условия, процесите в магнитосферата на най-големия спътник в Слънчевата система се подчиняват на същите физични закони. Изследването е публикувано в списание Astronomy & Astrophysics.

Ганимед е единственият спътник в Слънчевата система, който притежава собствено магнитно поле

Характеристика, обикновено присъща само на планети. Именно благодарение на това той има и собствени полярни сияния.

Механизмът на Земята е добре познат. Поток от частици от слънчевия вятър взаимодейства с магнитното поле на планетата, което насочва електроните към полярните региони.

Там те навлизат в атмосферата и възбуждат атомите на кислорода и азота, карайки небето да свети.

При Ганимед ситуацията е по-сложна

Той се намира в гигантската магнитосфера на самия Юпитер, поради което взаимодейства не толкова със слънчевия вятър, колкото с плазмата, която се върти около планетата гигант.

Атмосферата му е изключително разредена и се състои предимно от кислород, но въпреки това сияния възникват. Те се създават от електрони, които попадат в горните ѝ слоеве.

Преди прелитането на „Юнона“ полярните сияния на Ганимед бяха наблюдавани само от Земята, но разделителната способност не беше достатъчна и се регистрираха единствено размити светещи области.

През юли 2021 г. апаратът прелетя близо до спътника и неговият ултравиолетов спектрограф за първи път различи детайли с размер от едва няколко километра. Оказа се, че сиянието не е непрекъсната дъга, а верига от отделни ярки петна.

Подобни структури отдавна се наблюдават и в земните полярни сияния.

Те възникват по време на магнитни суббури. Бързи преконфигурации на магнитното поле, при които в магнитосферата се освобождава натрупана енергия и се ускоряват заредени частици.

Прелитането на „Юнона“ продължи по-малко от 15 минути

Апаратът няма да се връща повече към Ганимед.

Поради това засега не е известно колко често възникват такива структури, как се развиват във времето и дали зависят от активността на Юпитер.

Очаква се отговори на тези въпроси да даде мисията JUICE на Европейската космическа агенция. Тя ще пристигне в системата на Юпитер през 2031 г. и ще наблюдава Ганимед в продължение на години.