Генното инженерство ще създава най-умните хора.
С помощта на генното инженерство ще се появят най-умните хора, съществували някога на планетата. Такова ново научно изследване е публикувал ученият от Мичиганския университет Стивън Хсу.
Лауреатът на Нобелова награда и един от основателите на великата школа на съветската физика Лев Ландау е разделял учените по умствена скала от 1 до 5.
Така, според тези измервания, физикът от първо ниво притежавал десет пъти повече влияние от физика във второ, и т.н. Самият Ландау скромно се определил на ниво 2,5 и едва към края на живота си преминал на второ ниво.
На първото ниво на Ландау стояли Хайзенберг, Бор и Дирак, както и някои други учени със световни имена. Айнщайн бил поставен на ниво 0,5 от Ландау.
В същото време, според вицепрезидента на Мичиганския университет по научноизследователска работа и професора по теоретична физика Стивън Хсу, днес генното инженерство се е придвижило далече напред и е способно да създаде свръхумни хора, които могат да сложат в джоба си дори именити учени.
„Генетични изследвания на познавателните способности сочат, че днес съществуват разновидности на човешката ДНК, които в случай на идеално съчетание могат да доведат до появата на личности с интелект, качествено по-висок от всичко това, което досега е съществувало на Земята.
Грубо казано, ако мислим в категориите на скалата на Ландау, иде реч за хора с коефициент на умствено развитие (IQ) от порядъка на хиляди балове“, се казва в статия на Стивън Хсу, публикувана в изданието Nautilus.
По-рано подобно нещо можеше да се види само на страниците на фантастичните произведения.
Според американския учен в бъдеще ние ще можем с увереност да говорим, че подобни невероятни умствени способности многократно ще превишават максималния интелект на когото и да е от 100 милиарда души, живели някога на Земята.
„Можем да си представим способностите на големи учени, които в максималния си вид ще присъстват накуп в един човек. Това е почти идеално възпроизводство на изображения и речи, свръхбързо мислене и изчисления, мощна геометрична визуализация, при това в по-високи измерения, способност успоредно и едновременно да изпълнява множество аналитични и мислителни действия. Този списък може да се продължи“, пише Хсу.
Впрочем хипотезата за умствените свръхспособности на човека е предизвиквала множество спорове и дискусии в научната среда. Така лауреатът на Нобелова награда – физикът Ричард Фейнман, твърди, че като студент в Масачузетския технологичен институт винаги се е опитвал да избегне изучаването на хуманитарни дисциплини и се е стараел да се „измъкне“. Той се опитвал да убеди колегите си в това, че е невъзможно да се обхване необятното – на физиците често е неподвластна лириката и обратно.
Привържениците на хипотезата за гениалните хора не крият, че вероятно свръхразумът е дело на далечна мъглива перспектива, но в близко бъдеще може да ни очакват макар и не толкова мащабни, но все пак важни открития. Големи бази данни за човешките геноми и техните фенотипи – физическите и умствените характеристики на човека – съществено ще разширят нашите представи за генетичния код.
„Когато се появят прогнозни модели, те може да се използват за репродукция. Това са и отбор ембриони (избор на оплодена яйцеклетка за имплантация), и активни генетични видоизменения. В първия случай родителите, избирайки една от десет яйцеклетки, ще могат да увеличат коефициента на интелекта на своето дете с 15 и повече пункта.
Генотипирането на яйцеклетките технически вече е доста нелошо усвоено и сега остава само да разработим комплексно прогнозиране на фенотипа за отбор на ембриона. Стойността на тази операция ще бъде по-ниска, отколкото таксата за много частни детски градини, а последствията за човека ще бъдат за цял живот, а и за неговите потомци“, резюмира Хсу.
