Планетолози от САЩ и Германия са изучили възможните форми на екстремен живот, които могат да присъстват на различните от Земята планети и техните спътници.
По-конкретно учените са допуснали съществуването на гигантски дълголетни организми на Титан. Резултатите от изследването на авторите са публикувани в сп. Life, съобщава сайтът на Държавния университет на Вашингтон.
С примера на екстремни организми, присъстващи на Земята, учените разгледали възможни физически и химични особености на съществуването на извънземни форми на живот. Според изследователите извънземните организми, в случай н тяхната реалност, могат да се отличават с редица специфични приспособления за оцеляване в екстремни (за повечето земни организми) условия.
Планетолозите разгледали форми на живот, които биха могли да присъстват на небесни тела от рода на Марс и Титан (най-големия спътник на Сатурн). Според учените организмите на Марс в качеството на вътреклетъчна течност може да съдържат водороден прекис, а животът на съществата на Титан може да е основан изключително на химията на въглеводородите.
Работата на учените, подкрепена от Европейския изследователски съвет, е мотивирана от успехите на телескопа Kepler по търсене на планети извън Слънчевата система (екзопланети) и необходимостта от оценка на условията, в които е допустимо съществуването на живот, непротиворечащ на известните на науката закони на физиката и химията.
„Ако не разглеждате различни варианти за това, какъв може да е животът, няма да знаете и как да го търсите“, отбелязва Дирк Шулц-Макуш от Вашингтонския университет, един от авторите на изследването. Той добавя, че учените не твърдят съществуването на необичайни организми на Марс и Титан, но отбелязват, че „тяхното съществуване съответства на физичните и химичните закони, както и на биологията“.
Например на Земята съществуват бръмбари, които за отблъскване на хищници изпускат смес от водороден прекис и други съединения. На Марс – според Шулц-Маркуш – това би довело до придвижване на насекомото с 300 метра. Водородният пероксид, който би се съдържал в клетките на марсианоподобни организми, и им помогнал да оцеляват в студените условия на далечната планета (като встъпва в качеството на антифриз).
Ако на Червената планета организмите могат да са подобни на земните, то биохимията на обитаващите Титан същества трябва да бъде – според учените – принципно различна. Температурата на повърхността на спътника на Сатурн се равнява на минус 180 градуса по Целзий, а в неговата атмосфера и на повърхността му почти няма течна вода и въглероден диоксид.
Ролята на течна вода на Титан играят течни метан и етан. Сатурновият спътник съдържа множество водоеми с тези въглеводороди. На Титан също са възможни въглеводородни валежи и сезонни изменения. В този случай ролята на вътреклетъчна течност на организмите, обитаващи обекти от типа на Титан, може да играят въглеводородни разтвори.
Студените (в сравнение със земните) условия ще доведат дотам, че обмяната на веществата на организмите на Титан ще бъде много бавна, а техните клетки ще имат изключително големи размери. Стареенето на живите същества в такива условия ще протича много по-бавно, отколкото при обитателите на Земята.
„Само откриването на извънземен живот и втора биосфера ще ни позволят да проверим тази хипотеза“, отбелязва Шулц-Макуш. По думите му това би било „едно от най-великите постижения на нашия вид“.
Титан е най-големият от 62-та спътника на Сатурн. Той почти един път и половина превишава лунния диаметър и почти двойно – масата на нашия спътник. В атмосферата на Титан преобладават азот с примеси на метан, образуващи облаци. На 14 януари 2005 година на повърхността на спътника кацна сондата Хюйгенс, отделила се (на 25 декември 2004) от станцията „Касини“, припомня Lenta.ru.
