Аварията на нефтената платформа в Мексиканския залив и топенето на ледниците заплашват европейските страни с нови енергийни проблеми.
Мекият климат в Европа се дължи на влиянието на топлото течение Гълфстрийм. Но то не е и толкова надеждно.
Големи опасения предизвиква топенето на ледниците на Гренландия, чиято скорост в последните години нараства. По-плътната солена и студена вода на Лабрадорското течение, което върви по дъното, стимулира покачването и обрата на течението на топлата вода, постъпваща от юг, и изпълва Атлантика с „лека“ прясна вода, което води до забавянето на Гълфстрийм.
Аварията на американската нефтена платформа Deepwater Horizon през 2010 година и десетките тонове химикали, използвани при ликвидирането на последствията, само усложнили ситуацията. Тези изменения са способни да спрат топлото течение завинаги и да потопят Европа в необичаен студ.
Педалът на газта
Възможното застудяване в Европа по най-сериозен начин може да се отрази на енергийния пазар на страните от континента.
Както е изяснил Ричард Тол, професор по икономика от университета на Съсекс, връзката между измененията на температурите зад прозореца и потреблението на енергия е нелинейна и зависи от конкретния тип енергия.
Например потреблението на електричество в страните със студен климат е незначително по-високо, отколкото в страните с топъл климат (тъй като електричеството е прекалено скъпо, за да се използва за отопление).
Що се отнася до други видове гориво, то тук съществува зависимост на първо място не от измененията на самата температура, а от продължителността на отоплителния сезон. Колкото по-рано настъпи зимата и колкото по-късно завърши тя, толкова повече енергия за отопление се изисква за отопление на домовете.
Така ако отоплителният сезон в Германия продължава средно три месеца, за зима на всеки хиляда души население се изразходват приблизително 40–45 тона гориво в условен „нефтен еквивалент“ (всеки тон дава 41,87 гдж, което е равно на енергията от изгарянето на 1131 куб. м природен газ).
Всеки допълнителен месец изисква около пет допълнителни тона гориво. Населението на Германия е 80,62 млн. души и всеки месец в повече отопление струва на държавата 400 000 тона от прословутия „нефтен еквивалент“, което е около 455 млн. куб. м природен газ, което по цени от 2014 г. е около 170 млн. долара допълнително за всеки месец. Това е само за Германия. Да отбележим, че става дума само за отопление на домакинства, а такова е необходимо и на фабрики, заводи, организации и обществени сгради.
Зелен сняг
Европейските политици и икономисти се надяват, че внедряването на зелени технологии ще успее да свали зависимостта на икономиките от газа, която заплашва да стане още по-здрава в случай на застудяване на климата.
„Може да се спори дали става дума за застудяване, или за затопляне, но климатът действително се променя – има все по-екстремни явления, които преди са протичали гладко“, казва председателят на управлението на Съвета по екологично строителство в Русия, генералният директор на „Просперити Проджект Менеджмент“ Алексей Поляков.
„Именно тези процеси допринасят разпространението на зелените технологии. Европа се е загрижила за внедряването на тези технологии не сега, а още преди 30 години. И днес главният фактор за тяхното разпространение е това, че там вече съществува зрял пазар на зелени технологии – в него се инвестира, защото е изгодно.
Освен това екотехнологиите получават подкрепата на държавите, включително и поради това, че Европа се стреми да не зависи от вноса на органично гориво, който е свързан с политически рискове (макар в програмните документи да не споменава открито за това).“
Ако в Европа намалее броят на слънчевите дни, това няма да доведе до отказ от слънчева енергия, но може да изисква допълнителни инвестиции.
Вижте още:
Впрочем европейските планове по развитие на зелена енергия са изчислени за дългосрочна перспектива – едва след половин век ще може да се снижи използването на органично гориво до 25–30% от общия обем потребявана енергия.
