Космическият телескоп „Хъбъл“ засне изображение на галактиката NGC 1266, разположена на около 100 милиона светлинни години от Земята в съзвездието Еридан.

Този обект е класифициран като лещовидна галактика – междинен тип между спиралните и елиптичните галактики.

Основната особеност на NGC 1266 обаче е друга. Тя принадлежи към рядък клас галактики, преживели бурно звездообразуване (post-starburst galaxies). Обекти, които сравнително наскоро са преминали през мощен период на формиране на звезди, но след това почти напълно са прекратили този процес.

Какво показва „Хъбъл“

Снимката на „Хъбъл“ разкрива ярка централна област и дискова структура без ясно изразени спирални ръкави. Тъмни ивици прах частично закриват центъра на галактиката, а през нейните размити външни части се виждат далечни фонови галактики.

Тази структура е характерна за лещовидните галактики. Те имат ярко централно удебеляване и диск, подобно на спиралните, но в същото време им липсват спирални ръкави и активно звездообразуване – както при елиптичните.

Именно затова лещовидните галактики се смятат за преходен етап между тези два основни типа.

Галактика след „звезден взрив“

NGC 1266 съдържа сравнително млада звездна популация, но въпреки това в нея почти не се формират нови звезди. Подобни обекти се срещат изключително рядко – те съставляват едва около един процент от галактиките в локалната Вселена.

Астрономите предполагат, че преди около 500 милиона години NGC 1266 се е сблъскала с друга, много по-малка галактика.

Това събитие едновременно е предизвикало бурно звездообразуване и е засилило активността на свръхмасивната черна дупка в центъра ѝ.

Част от газа е започнала активно да формира нови звезди, увеличавайки масата на централната област. Друга част от веществото се е устремила към свръхмасивната черна дупка. В резултат на това ядрото на NGC 1266 е станало изключително активно и се е превърнало в активно галактическо ядро (AGN).

Черната дупка е започнала да изхвърля мощни потоци газ и струи (джетове) по оста си на въртене.

Как черната дупка спира раждането на звезди

Наблюденията на „Хъбъл“ и други обсерватории показват, че от NGC 1266 изригва мощен поток от газ, а междузвездната среда в галактиката е силно разбунена под въздействието на ударни вълни. Области, където все още е възможно раждането на нови звезди, са се запазили само в централната част.

Учените смятат, че именно активността на свръхмасивната черна дупка е спряла почти напълно звездообразуването.

Тя или „издухва“ от галактиката студения газ, необходим за формирането на звезди, или създава силна турбуленция, която пречи на газа да се свие под действието на собствената си гравитация.

Галактиките, преминали през такъв бурен период, са важни обекти за изучаване на процесите, които потискат звездообразуването.

Те помагат да се разбере как активните спирални галактики постепенно се превръщат в спокойни елиптични системи, където нови звезди почти не се появяват.

Освен това подобни наблюдения позволяват на астрономите да разберат по-добре как свръхмасивните черни дупки влияят на еволюцията на своите галактики и как с времето могат да ги лишат от „горивото“ за раждането на бъдещи поколения звезди.