Откритите през 2003 г. на индонезийския остров Флорес останки от хоминиди дълго време са идентифицирани като едно от „загубените звена” в развитието на човечеството. Тези създания, със своя малък ръст получили названието „индонезийските хобити”, са населявали Югоизточна Азия преди около 18 000 години. Последни изследвания показват, че в действителност останките принадлежат не на един от предците на човека, а паралелен клон на човечеството.
„Индонезийските хобити”, на които е дадено научното название Homo floresiensis, са имали ръст около метър при тегло 30 кг. Мозъкът им е бил с обем 400 куб. см. – два пъти по-малък, отколкото този на съвременния човек и сравним по размери с мозъка на шимпанзето. Но те се отличавали от маймуните с изправена походка и създаването на примитивен социален строй.
Независимо от предполагаемите им скромни умствени способности, „хобитите” са умеели да си правят оръдия на труда и украшения. За живот са използвали пещерите на остров Флорес. Основата на съществуването им бил ловът.
Учените дълго се опитвали да определят мястото, заемано от Homo floresiensis в еволюционното дърво на човечеството. Изказани са различни теории, но всички те имали редица недостатъци или противоречиви факти.
Според една от подобните хипотези се смята, че „хобитите” са били нормални хора с явни признаци на деградация на главния мозък. Някои антрополози изказват предположение, че в региона е била разпространена наследствена болест, следствие от която станали слабоумието и физическата дистрофия.
© Science Photo Library
Но срещу тази хипотеза говорят откритите отпечатъци от стъпалата на хоминида – на тях се вижда, че палците на краката са били обърнати под ъгъл към стъпалото. Подобно устройство е свойствено за редица примати, но не и за Homo sapiens.
Има и други предположения. Например редица учени смятат, че „хобитите” са прародители на съвременните пигмеи от Африка и Азия. Но и в този случай научните факти говорят против – прекалено голяма разлика има в скелетите.
Последна точка по този въпрос поставят две научни открития, извършени в последно време в различни краища на планетата – на остров Флорес и в Южна Африка. Разкопките на местата за живеене на хоминидите са донесли редица нови находки, сред които са останките на Homo floresiensis, живял преди около 6000 г. По това време вече са основани първите държавни организации в Долен Египет и Китай, а Homo sapiens като вид като вид вече практически е завършил своята еволюция.
Втората находка на археолозите са скелетите на древни хипопотами джуджета, открити на остров Мадагаскар. Сравнението на тези същества със съвременните Hippopotamus amphibius и джуджевидните Choeropsis liberiensis, както при древните двукопитни животни, са показали наличието на общите им предци. Но преселването на острова и последващата изолация са довели до съществени видоизменения.
Биолозите отдавна са отбелязали, че представителите на един вид могат да се развиват различно в зависимост от жизнената среда. Така островните същества винаги са по-малки в сравнение с тези от континентите. Впоследствие тази разлика може да се отрази на образа на живот, режима и порцията на храната. Това правило е вярно за повечето живи организми.
Съпоставянето на подобни факти е довело до формирането на ясна теория, описваща произхода на Homo floresiensis. Според нея „хобитите” представляват обособена група Homo erectus, която е стигнала до островите на Югоизточна Азия преди около 1 млн. години. Процесът на естествен подбор в условията на изолация е довел до това, че тези хоминиди са станали значително по-ниски на ръст от континенталните си събратя.
По такъв начин може да се говори за това, че Homo floresiensis някога са представлявали отделен клон на човечеството, подобно на неандерталците. Образувалата се общност хоминиди се е развивала самостоятелно и не е имала никакви контакти с Homo sapiens.
Колкото до причината за тяхното измиране, то това може да са били климатични промени или епидемия от смъртоносна болест, но може със сигурност да се твърди, че човечеството не е причастно към това.
