Ние ли избихме другите човеци?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Девет човешки вида са съществували на Земята преди 300 000 години. Сега има само един. Неандерталците, (Homo neanderthalensis), са били ловци, приспособени към студените степи на Европа. Свързаните с тях Денисовци (Denisovans) са обитавали Азия, докато по-примитивните Homo erectus са живeли в Индонезия. Homo rhodesiensis са насселявали централна Африка.

Покрай тях оцеляват сравнително за кратко и няколко малки на брой хуманоидни видове: Homo naledi в Южна Африка, Homo luzonensis във Филипините, Homo floresiensis („хобити“) в Индонезия и мистериозните хора от пещерата Red Deer Cave в Китай.

Като се има предвид колко бързо откриваме нови видове, много вероятно е да дочакаме да бъдат намерени и други, съществували преди стотици хиляди години на Земята.

Преди около 10 000 години повечето от тях обаче, вече ги няма. Изчезването на тези други видове хора, прилича на масово изтребване. Но няма очевидна екологична катастрофа – вулканични изригвания, изменение на климата, въздействие на астероиди.

Вместо това, времето на изчезването предполага, че те са изтребени от разпространението на нов вид, развиващ се преди 260 000-350 000 години в Южна Африка: Homo sapiens.

Разпространението на съвременните хора извън Африка предизвиква шесто масово изчезване на видове, събитие по-голямо от изчезването на бозайниците от ледниковия период или унищожаването на тропическите гори от цивилизацията днес. Но дали другите видове хора са били първите жертви?

Ние сме уникално опасен вид. Ловували сме дългокосмести мамути, земни ленивци и мосове (големите птици, които не са летели, наподобяващи ему) до пълното им изтребване. Унищожаваме равнини и гори за да имаме аграрно производство и така са модифицирани над половината от земните площи на планетата. Променяме климата на Земята.

Нашият вид обаче, е най-опасен за другите човешки популации, защото с тях сме се състезавали за ресурси и земя.

Историята е пълна с примери за хора, които воюват, разселват и заличават други групировки на дадена територия, от унищожаването на неандерталците до Картаген, от Рим, до американското завладяване на Запада и британската колонизация на Австралия. Историята продължава и днес. Неотдавна беше извършен геноцид и етнически прочиствания в Босна, Руанда, Ирак, Дарфур, Мианмар…

Подобно на използването на език или инструменти, способността и склонността към участие в геноцид е несъмнено присъща, инстинктивна част от човешката природа. Малко са основанията да мислим, че ранните Homo sapiens са били по-малко агресивни и желаещи да притежават територии, по-малко са използвали насилие или са били по-малко нетолерантни.

Оптимистите историци описват ранните ловци-събирачи, като мирни, благородни диваци и твърдят, че нашата култура, а не човешката природа, създава насилие. Но теренните проучвания, историческите разкази и археологията показват, че войната в примитивните култури е била интензивна, всеобхватна и изключително смъртоносна.

Неолитни оръжия, като бухалки, копия, брадви и лъкове, комбинирани с партизански тактики като набези и засади, са били пагубно ефективни. Насилието е водещата причина за смъртта сред мъжете в тези общества и във войните се наблюдават по-високи нива на жертви на човек в сравнение с I и II световни войни.

Малко вероятно е другите човешки видове да са били много по-спокойни. Наличието на кооперативно насилие при мъжките шимпанзе предполага, че войната предхожда еволюцията на хората.

Неандерталските скелети показват модели на травми, съответстващи на военните действия. Но по-сложните оръжия вероятно дават на Homo sapiens военно предимство. Арсеналът на ранните оръжия на Homo sapiens включва снаряди от камъни, копиеносци, хвърляне на тояги и бухалки.

По-сложните инструменти и култура на производство на блага, също помагат ефективно хомо сапиенс да събират по-голям добив от нужните за живота растения и да уловят животни за да се изхранват по-големи племена, като дават на нашия вид стратегическо предимство по брой.

Но пещерните картини, дърворезби и музикални инструменти намекват за нещо далеч по-опасно: сложен капацитет за абстрактна мисъл и комуникация. Възможността за сътрудничество, планиране, стратегическо мислене, манипулиране и измама може би са били най-добро оръжие на нашите предшественици. Но дали не е така и днес?

Все пак трябва да се каже, че непълнотата на намерените вкаменелости затруднява тестването на тези идеи. Но в Европа, единственото място със сравнително пълен археологически запис, вкаменелостите показват, че в рамките на няколко хиляди години от нашето пристигане неандерталците изчезват напълно.

Но защо нашите предци биха изтребили близките си „роднини“, причинявайки масовото им изчезване – или, може би по-точно, масовия геноцид?

Отговорът се крие в нарастването на населението. Хората се възпроизвеждат експоненциално, като всички видове. Хората исторически удвояват броя си на всеки 25 години. И след като хората се научават да си взаимодействат при лов, срещу тях вече няма хищници.

Без хищници не е имало кой да контролира числеността на вида и населението нараства, за да използва наличните ресурси. По-нататъшният растеж или недостигът на храна, причинен от сушата, суровите зими или прекомерното изчерпване на ресурсите, неизбежно би довел племената до конфликт за храна и територия за набирането на храна. Войната става причина за растежа на населението, може би най-важната.

Елиминирането на други видове вероятно не е било планирано и координирано усилие от страна на нашия вид. Крайният резултат обаче е категоричен. Нападение след нападение, засада след засада, долина по долина, хомо сапиенс успява да унищожи враговете си и да завземе земята им.

И все пак изчезването на неандерталците е отнело много време – хиляди години. Това отчасти се дължи на факта, че на ранния Homo sapiens все още липсват предимствата придобити по-късно: големият им брой, подкрепа от по-развито производство и епидемични заболявания, като едра шарка, грип и морбили, които опустошават противниците им.

Но макар неандерталците да са загубили войната, за да се задържат толкова дълго, те сигурно са се борили и са спечелили много битки срещу хомо сапиенс, което предполага ниво на интелигентност, близко до нашето.

Днес поглеждаме към звездите и се чудим дали сме сами във Вселената. Във фентъзи и научна фантастика се чудим какво би могло да е, да се срещаме с други интелигентни видове, като нас. Много е тъжно да си помислим, че някога сме ги срещнали, дори сме живели заедно, а сега, заради това, тях ги няма.

Публикувано в списание The Conversation.


Категории на статиите:
Антропология

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори