Стоунхендж е много повече от монументално постижение на древното инженерство – той е и логистично чудо. Преди около 5000 години няколко поколения неолитни строители са разчитали на съвместна работа и интелигентни техники, за да поставят прецизно всеки от гигантските мегалити на обекта.

Комплексът е изграден от два основни вида камъни – сарсени и сини камъни

Палеоархеолозите отдавна са проследили произхода на повечето сарсени до днешен Марлборо, Англия, на около 25 км. Много от сините камъни произхождат от Уелс.

Произходът на прочутия Олтарен камък обаче е далеч по-озадачаващ

Централният 6-тонен мегалит от пясъчник вероятно идва от регион в Шотландия, намиращ се на около 640 км.

Въпросът как праисторическо общество е успяло да пренесе такъв огромен камък на толкова голямо разстояние без сложни инструменти или транспортни методи озадачава изследователите от години.

Мнозина учени предполагат, че топящите се ледници от ледниковата епоха вероятно са помогнали за пасивното преместване на Олтарния камък по-близо до равнината Солсбъри в Южна Англия около 2500 г. пр.н.е. Така вероятно разстоянието до Стоунхендж е било скъсено.

През 2024 г. екип от университета „Къртин“ използва химичен анализ, за да установи, че ледниците не са били единственият фактор за преместването на мегалита.

Сега същият екип комбинира моделиране на ледената покривка и датиране на минерални зърна, за да определи по-точно първоначалния дом на Олтарния камък.

Техните открития, публикувани в списание „Journal of Quaternary Science“, подчертават огромната роля на хората в доставянето на централния елемент до Стоунхендж.

„Вместо да е пренесен по естествен път от лед, доказателствата сочат към умишлено, внимателно планирано преместване през предизвикателен и разнообразен терен“, коментира Антъни Кларк, геохимик и съавтор на изследването.

В Шотландия откриха мистериозен изкуствен остров, по-древен е от Стоунхендж

Въпреки че ледниците вероятно са транспортирали много големи скали на юг чак до Догер банк в Северно море, Кларк обяснява, че геоложкото моделиране показва, че „не са съществували жизнеспособни ледникови пътища“, които да свързват изходния регион на Олтарния камък със Стоунхендж.

Това допълнително подчертава, че неолитните общности са били необходими, за да го преместят до крайното му място.

„Транспортирането на камък с такъв размер на толкова голямо разстояние би изисквало планиране, координация и дълбоко разбиране на терена“, допълва той.

Макар точните методи да остават загадка, Кларк и колегите му вярват, че Олтарният камък почти сигурно е бил преместван на етапи. Вероятно чрез комбинация от сухопътни и речни маршрути.