Европейската радарна мисия „Коперник Сентинел-1“ вече работи с пълния си капацитет.

Четвъртият и последен сателит от съзвездието, „Сентинел-1Д“, завърши своята фаза на въвеждане в експлоатация в орбита и официално влезе в оперативна служба.

С това се затваря една глава, започнала с изстрелването на „Сентинел-1А“ през 2014 г.

Този първи сателит постави началото не само на мисията, но и на самата програма „Коперник“. Звеното за наблюдение на Земята към космическата програма на ЕС.

С него Европа се утвърди като надежден доставчик на непрекъснати, висококачествени радарни данни за учени, правителства и служби за спешна помощ по целия свят.

От два сателита до четири и един изгубен по пътя

Първоначалният проект на съзвездието предвиждаше два идентични сателита, обикалящи на 180 градуса един от друг за максимално покритие.

„Сентинел-1Б“ се присъедини към своя партньор през 2016 г.

Шест години по-късно обаче техническа аномалия направи „Сентинел-1Б“ неспособен да събира данни и сателитът беше изведен от експлоатация през август 2022 г.

„Сентинел-1Ц“ беше изстрелян през 2024 г., за да възстанови конфигурацията от два сателита.

Година по-късно го последва и „Сентинел-1Д“, изведен в орбита от ракетата „Ариана 6“, с което разширената флотилия от четири сателита беше завършена.

Заедно съзвездието предоставя изображения от радар със синтетична апертура денонощно и при всякакви метеорологични условия.

Данните са в основата на мониторинга на природни бедствия, морски лед, деформации на земната повърхност, обезлесяване и наводнения.

Тези приложения превърнаха мисията в незаменим инструмент както за екипите за спешно реагиране, така и за изследователите на климата.

20-годишен архив от данни вече е напълно постижим

Най-значимият дългосрочен принос на мисията може да се окаже именно непрекъснатостта на данните.

Серията „Сентинел-1“ е напът да осигури непрекъснат архив от радарни наблюдения за две десетилетия – набор от данни без прецедент в историята на наблюдението на Земята.

Този архив предоставя на изследователите последователността, необходима за проследяване на постепенните промени в околната среда и за валидиране на климатични модели.

Сателитите „Сентинел-1Ц“ и „Сентинел-1Д“ носят и инженерна иновация: нов механизъм за отделяне, проектиран да намали риска от генериране на космически отпадъци.

Това отразява заявения ангажимент на ЕКА и Европейската комисия за отговорни операции в орбита.

Нуно Миранда, ръководител на мисията „Сентинел-1“ в ЕКА, определи въвеждането в експлоатация на новия сателит като повратен момент.

„Мисията „Сентинел-1“ започна като пионер“, каза той.

„С успешното въвеждане в експлоатация на „Сентинел-1Д“ тя вече се утвърждава като крайъгълен камък.“

ЕКА вече разработва „Сентинел-1 от следващо поколение“ (Sentinel-1 Next Generation) – последваща серия, която има за цел да поддържа непрекъснатостта на измерванията до средата на 30-те години на XXI век и след това, с подобрени характеристики и нови възможности, изградени върху наследството на настоящата мисия.