При отсъствие на генетична устойчивост към лекарства бактерията е способна да преживее лечението, намирайки се в неактивно, спящо състояние.
За да изпадне в това състояние, е необходимо да се озове в имунния макрофаг.
Лъвската част от изследванията, отнасящи се до бактериите, е посветена на тяхното умение да се приспособяват към антибиотиците. Действително лекарствената устойчивост на бактериите се е превърнала в истинско главоболие за биолози и медици – още неуспели да създадат средство от ново поколение, и бактериите вече успяват да се приспособят към него.
И какво тогава, пита се, да правим с инфекциите?
Но инфекцията може внезапно да „възкръсне“ не само защото бактериите са станали устойчиви към антибиотиците. Случва се бактериалните клетки да изпаднат във вегетиращо, или иначе казано – спящо състояние – метаболизмът им се забавя и те престават да се размножават. Те не могат да имат мутации, осигуряващи устойчивост към антибиотика, но така или иначе лекарствата нищо не могат да им сторят. След това, пробудили се, такива клетки са способни да рестартират заболяването.
Бактериите, склонни да персистират/вегетират, са нормална гледка и изследователите дълго нямали покой от въпроса какво кара клетките да се превръщат в спящи. Оказало се, че в това им помагат… имунните клетки.
Откритието е на изследователи от Лондонския имперски колеж. Наблюдавайки с помощта на флуоресцентна боя размножението на бактерията салмонела, учените забелязали че бактериите, погълнати от имунните макрофаги, стават неактивни.
Макрофагите нападат бактериите веднага след проникването в организма. Едни от погълнатите микроби продължават да се размножават, а други, както вече споменахме, престават да се делят и дори след 72 часа „затвор“ в храносмилателната органела на макрофага 20% от такива бактерии остават живи и могат да се събудят, ако излязат навън.
В сп. Science авторите съобщават, че персистиращото състояние при бактериите може да се включи под действието на кисела среда и недостиг на хранителни вещества във вакуолите на макрофагите. Впрочем „генетичната предразположеност тук също играе роля – при салмонелата трябва да има 14 генетични елемента, които отговарят за персистиращото състояние.
Тоест получава се, че макрофагите помагат на бактериите да се отърват от лечение – в имунните клетки микробите може да преживеят лекарствената атака, за да възстановят инфекцията след това.
Впрочем това не е единственият път, способен да приведе бактериите в спящо състояние. Непатогенната ешерихия коли използва за това други гени и не ѝ е необходимо да попада в макрофага. Така че, както виждаме ,въпросът за причините за персистиращото състояние на бактериите трябва да се решава, както се казва, индивидуално, в зависимост от вида на самата бактерия.
