Американската космическа компания SpaceX осъществи 14-ия си изпитателен полет на системата Starship (IFT-14).

Историческата мисия бележи първия цялостен орбитален тест за гигантската ракета и цели да докаже способността ѝ за разполагане на спътници в реална работна орбита.

Стартът бе даден на 28 септември 2026 г. от орбитална стартова площадка №2 в базата Starbase в Тексас.

Flight 14 поставя сериозен крайъгълен камък в програмата

Това е първият полет на Starship с пълноценен орбитален профил и първият с реален полезен товар.

На борда се намират 26 спътника от следващото поколение Starlink V3, които формират първата действаща партида от тази серия в космическото пространство.

За разлика от предходните мисии, космическият кораб не премина директно към маневра за навлизане в орбита.

Инженерните екипи първо анализираха състоянието на апарата и изправността на критичните системи, след което задействаха ускорителния импулс.

Хронология на изпитателния полет

Във втората минута след излитането единият от двигателите Raptor на първата степен Super Heavy претърпя повреда и се изключи.

Въпреки това останалите двигатели компенсираха загубата на тяга, позволявайки на ракетата да запази стабилна траектория по време на издигането.

В третата минута бе осъществено успешно разделяне на степените.

Корабът Starship активира всичките си шест двигателя и продължи набора на височина, докато Super Heavy пое по обратния си курс към Земята. Седем минути след старта ускорителят Booster 21 се приводни контролирано в океана.

Около 25 минути след началото на мисията Starship извърши запалване на двигателите за навлизане в орбита.

Това ознаменува най-големия успех за Flight 14 – първото пълноценно извеждане на Starship в орбитална траектория.

В 36-ата минута, на височина около 280 км, започна и поетапното отделяне на спътниците Starlink.

Основни цели и параметри на мисията

Планът на полета предвижда Starship да направи около шест обиколки около Земята на височина приблизително 275 км.

След приключване на орбиталната фаза корабът ще активира един двигател Raptor за спирачен импулс и ще започне контролирано спускане в атмосферата.

Цялата мисия е с планирана продължителност от близо 10 часа и трябва да завърши с приводняване в Тихия океан, западно от бреговете на Чили.

Предвидени са и резервни планове – при регистриране на отклонения в бордовите системи мисията може да бъде съкратена до две или пет обиколки.

Полезен товар: новото поколение Starlink V3

Основният товар от 26 апарата Starlink V3 (група 31-1) представлява ключов етап в развитието на мегасъзвездието на SpaceX.

При предходния тест Flight 13 също бяха изведени сателити от този тип, но по суборбитална траектория, от която те впоследствие изгоряха в атмосферата.

Интересен детайл от настоящата партида е, че три от сателитите са оборудвани със специализирани камери.

След отделянето си те имат за задача да заснемат външната част на термичния щит на Starship и да предадат данните към Земята.

Тези визуални проверки ще помогнат на SpaceX да анализира издръжливостта на топлозащитното покритие преди бъдещите опити за улавяне на кораба на самата площадка.

Профил без механично улавяне

В рамките на Flight 14 не е предвидено прихващане на кораба (Ship 41) или ускорителя (Booster 21) от механичните манипулатори на стартовата кула.

И двата компонента завършват мисията си с приводняване.

Макар че SpaceX вече демонстрира успешни прихващания на първата степен Super Heavy, Starship все още не е тестван при подобна процедура.

Улавянето на втория етап ще бъде планирано едва след като орбиталното поведение и контролираното навлизане в плътните слоеве на атмосферата бъдат напълно усвоени.

Подобрения спрямо Flight 13

Полетът надгражда опита от предишната мисия, проведена на 24 юли 2026 г., когато прототипът Ship 40 за първи път извърши контролирано спускане и приводняване в Индийския океан.

За Flight 14 бяха внедрени редица хардуерни и софтуерни оптимизации.

Ship 41 премина през серия от статични огневи тестове на шестте си двигателя, както и специфично единично запалване за симулация на деорбиталния маневра.

Успоредно с това продължава и непрекъснатото усъвършенстване на топлозащитните плочи на апарата.

По време на предстоящия полет Flight 14 космическата компания SpaceX ще събере ключова нова информация за поведението на термозащитните плочки при орбитален полет и последващо навлизане в земната атмосфера.

За целите на наблюдението и детайлния анализ ще бъдат използвани и камери, разположени на три от спътниците от новото поколение Starlink V3.

Архитектурата на Starship V3: Свръхтежка система за далечни мисии

Starship представлява изцяло възвръщаема свръхтежка транспортна система, включваща ракетен ускорител Super Heavy и космически кораб Starship.

Платформата е проектирана за превоз на товари и човешки екипажи до околоземна орбита, Луната, Марс и други дестинации в дълбокия космос, като концепцията предвижда пълно многократно използване както на първата, така и на втората степен.

Актуалната модификация Starship V3 е разработена с цел постигане на по-висока товароподемност и оптимизирана оперативна надеждност.

Цялостният ракетен комплекс се издига на височина от приблизително 124 метра при диаметър от 9 метра. Задвижването се осигурява от мощни двигатели Raptor, разпределени между двата модула.

Спецификации на степените: Super Heavy и Starship

Първата степен – ускорителят Super Heavy – разчита на 33 двигателя Raptor, захранвани с преохладен течен кислород (LOX) и течен метан (CH4).

Конструкцията е пригодена за контролирано завръщане директно на стартовата площадка, където се прихваща от механичните манипулатори на обслужващата кула.

Втората степен – космическият кораб Starship – е оборудвана с общо шест двигателя: три стандартни агрегата Raptor за работа в атмосферни условия и три модифицирани вакуумни двигателя Raptor Vacuum (RVac).

След извеждането си в орбита корабът може да изпълнява планирани маневри, да разгръща полезен товар и да осъществява плавно навлизане обратно в атмосферата.

Пътят на SpaceX и бъдещето на космическия транспорт

SpaceX (Space Exploration Technologies Corp.) е основана през 2002 г. от Илън Мъск със стратегическата цел да намали драстично разходите за космически полети и да положи основите за бъдеща колонизация на други планети.

През годините компанията се утвърди като пионер в частния космически сектор, ставайки първият независим оператор, извел собствен апарат в орбита, транспортирал товари и екипажи до МКС и осъществил успешно вертикално приземяване и повторно използване на първа степен на орбитална ракета.

Основните стълбове в оперативната ѝ дейност са ракетите Falcon 9 и Falcon Heavy, както и пилотираният кораб Crew Dragon.

Към момента проектът Starship за полети до Луната и Марс остава водещ приоритет за SpaceX.

Успоредно с него компанията разширява и своята глобална сателитна мрежа за високоскоростен интернет Starlink, превръщайки се от стандартен доставчик на пускови услуги в цялостна инфраструктурна платформа за космически транспорт.