Въпреки че „Пеп Черния“ е осъден на доживотен затвор за убийство, той е идеалният съкилийник. Този затворник от 20-те години на миналия век е бил невинен за престъплението, за което е осъден и е куче. Черен лабрадор ретривър.
Историята започва през 20-те години в Източния държавен затвор на Филаделфия (Eastern State), най-голямата и най-скъпа обществена сграда в историята по времето на нейното изграждане. Това е един от първите затвори за изолиране на затворниците като средство за рехабилитация.
Преди „Eastern State“ е било стандарт затворниците да бъдат принуждавани да извършват мълчалив тежък труд, с цел да бъдат наказани, а не променени.
Губернаторът на щата Пенсилвания Гифорд Пинчот искал да помогне за промяната на състоянието на системата на затворите в САЩ. Той вярвал, че затворниците биха могли да бъдат променени, а строгият тъмничен затвор не бил начинът за това. Така на сцената се появява Пеп, черният лабрадор на Пинчот, който обичал да дъвче възглавнички (Пеп, а не губернатора).
Семейството на Пинчот развъждало лабрадори, което дало на губернатора идея. Той „осъдил“ Пеп, който имал сравнително лошо поведение, на затвор в Eastern State за убийството на котката на съпругата му.
Това разбира се е само необходимият за Пинчот бекграунд на легендата, (защото Пеп в действителност не е убиец на котки) но е много по-интересно, отколкото губернаторът да излезе и да каже, че дарява куче за рехабилитация. Затворът също се сдобива с колоритната приказка.
Пеп получил традиционната снимка и затворнически номер C2559. Той самият не бил истински затворник, но се разхождал наоколо като най-сладкия морален стожер в блока с килиите.
Местните вестници тогава поемат историята малко прекалено сериозно. Заглавията представят всичко това като абсолютен факт, използвайки случая да разгромят републиканеца Пинчот.
Но всичко е наред, защото експериментът е успешен и Пеп окуражава затворници и надзиратели с веселия си нрав. Източният държавен затвор (Eastern State) преустановява дейността си през 1971 г., но историческият музей посреща туристи, а лабрадорът Пеп е една от многото колоритни истории в рамките на големите каменни стени.
Възможно е лабрадорът Пеп да е вдъхновил промяната в цялата затворническа система на САЩ. Днес съществуват множество програми за животни за рехабилитация в затворите. Тези програми помагат на лишените от свобода да се учат на състрадание, да усъвършенстват нови умения, да печелят пари или привилегии и да разпускат заедно със сладки животни. А много от кучетата, вместо да бъдат евтаназирани, влизат в затвора. Всеки печели.
Например The Pontiac Tribune съобщава, че националният процент на рецидивизъм в САЩ се движи около 50%, а участниците в Програмата за кучета водачи на слепи, която събира кучета със затворници, има рецидивизъм от 11 до 13 процента.
