Изкуствен панкреас вероятно ще се появи още през 2018 г

Изкуствен панкреас, устройство което наблюдава равнището на кръвната захар при пациенти с диабет тип 1 и след това автоматично регулира количеството инсулин вкарвано в организма, ще бъде наличен още през 2018 г. Това е прогнозата на Диабетология, списанието на Европейската асоциация за проучване на диабета.

Инсулинът от който всеки болен от диабет тип 1 се нуждае варира не просто от ден на ден, а от час на час и дори от минута на минута. Инсулинът е хормон позволяващ на клетките да абсорбират глюкозата, която е „горивото“ за всяка дейност на организма.

Сега наличните технологии с така наречените инсулинови помпи позволяват в организма да се доставя инсулин след редица измервания на равнището на кръвната захар през целия ден и дори през нощта. Проблемът е, че тези два компонента – измерването на кръвната захар и съответно доставянето на инсулин в тялото, сега са отделени, независими един от друг процеси и не се осъществяват комбинирано. Целта е да се съединят в едно, за да се получи изкуствен панкреас. Когато това се случи, болните няма да бъдат принудени постоянно да измерват равнището на кръвната си захар, за да настройват инсулиновите помпи впръскващи хормона в тялото им.

Нуждата от постоянно измерване идва не само от различните нужди от инсулин на различните индивиди, но и от различните нужди на един и същ индивид във всеки момент. Разликите между нужните количества инсулин на един човек в различните моменти варират. В един ден може да са нужни една трета от нормалните потребности от инсулин, в друг три пъти по-големи количества. Това зависи от десетки фактори – начин на хранене, физическа активност, ежедневно напрежение и пр. Комбинацията от тези фактори и променящите се нужди от инсулин принуждават болните от диабет тип 1 да наблюдават постоянно равнището на кръвната си захар, за да не позволяват организмът им да изпада в хипо – или хипергликемия (съответно недостатъчно и прекалено голяма наличие на захар в кръвта). Тези две крайности могат да причинят увреждания на кръвоносните съдове и нервните окончания.

Има все още редица проблеми пред изкуствения панкреас, по които учените работят. Един от тях е фактът, че дори при така наречените бързи аналогови инсулини не се достигат върховите равнища в кръвта преди 30 до 120 минути след инжектиране, а ефектът им продължава от 3 до 5 часа. Това не позволява ефективен контрол например при много активни физически усилия. Част от проблема може да се реши с нови видове инсулин, като например вдишвания инсулин.

Друг проблем пред изкуствения панкреас идва от софтуера, който може да е уязвим от външни въздействия и намеси.

Завършени са редица клинични изследвания на изкуствен панкреас, които показват големите възможности да се облекчи ежедневието на болните от диабет тип 1. Това се дължи на по-добрия контрол на равнището на кръвната захар и по-бързата реакция на доставяне на нужния на организма инсулин.

Реално изкуственият панкреас трябва да мине през редица регулаторни институции в Европа и САЩ преди да се появи на пазара. Според прогноза на Националния институт за здравни изследвания на Великобритания, изкуственият панкреас ще бъде на пазара в Европа през 2018 г.