Излагането на определени аромати по време на сън повишава в пъти когнитивната функция

Сред всички сетива, на които обичаме да се наслаждаваме, ароматите често са пренебрегвани – но правилните миризми може да са точно това, от което мозъкът ви се нуждае, за да продължи да работи и в напреднала възраст.

Изследователи от Калифорнийския университет в Ървайн наскоро откриха убедителни доказателства, че обогатяването на въздуха с аромати подобрява когнитивните способности чрез укрепване на критична връзка между неврологичните области, свързани с паметта и вземането на решения.

Техният експеримент, в който участват 43 мъже и жени на възраст от 60 до 85 години, показва, че когнитивният упадък и заболявания като деменция могат да бъдат забавени чрез просто разпръскване на различни парфюми в спалнята преди лягане всяка вечер.

Поддържането на старото сиво вещество стимулирано с напредването на възрастта е от жизненоважно значение за поддържане на добро когнитивно здраве. Това не означава само да решаваме кръстословици всеки ден – това означава да обогатяваме средата си с различни видове гледки и звуци, които мозъкът може да преживее.

При животни е доказано, че обогатяването на средата с миризми стимулира невропластичността, особено при тестове, включващи животни с подобни на човешките симптоми на неврологични разстройства.

Не е съвсем пресилено да се смята, че хората също биха могли да извлекат полза от преживяването на сложен „ароматен пейзаж“. От физиологична гледна точка способността ни да откриваме миризми се влошава преди когнитивните ни способности да започнат да намаляват.

Загубата на това усещане се свързва и със загуба на мозъчни клетки, което подсказва за силна връзка между миризмата и неврологичната функция.
„Обонянието има особената привилегия да е пряко свързано с веригите на паметта на мозъка“, казва невробиологът Майкъл Яса.

„Всички останали сетива преминават първо през таламуса. Всеки е преживявал колко силно ароматите предизвикват спомени, дори от много отдавна. Въпреки това, за разлика от промените в зрението, които лекуваме с очила, и слуховите апарати при увреждане на слуха, за загубата на обонянието не е имало интервенция.“

За да установят дали когнитивният упадък може да бъде спасен с този вид сетивна стимулация, Яса и колегите му предоставят на 20 от доброволците в изследването асортимент от натурални масла, съдържащи аромати на роза, портокал, евкалипт, лимон, мента, розмарин и лавандула.

На останалите от групата е предоставен „фалшив“ продукт, който съдържа следи от одорант. Всички участници трябвало да използват едно от маслата с дифузер, за да парфюмират дома си в продължение на два часа всяка вечер в продължение на шест месеца, като се редуват в менюто си от аромати.

След това е използван набор от невропсихологични тестове, за да се сравнят уменията на доброволците за запомняне, вербално учене, планиране и превключване на вниманието преди и след шестмесечното тестване.

Удивително е, че има ясна 226-процентна разлика между отговорите на тези, които са били изложени на различни аромати, и лицата от контролната група. Сканирането на мозъците им също така разкрива значителна промяна в анатомията, свързваща областите на мозъка, които са от решаващо значение за паметта и мисленето в рамките на тестовата група.

Тъй като всички доброволци са били с еднакво добро психично здраве, изследователите се стремят да проверят дали резултатите са валидни и за хора, които вече са диагностицирани с известна степен на загуба на когнитивни способности.

Това изследване е публикувано в Frontiers in Neuroscience.