Изследване на екстрасензорните способности при децата
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:24
Ако екстрасензорните способности действително съществуват, възможно ли е да са присъщи повече на децата, отколкото на възрастните?
„Възможно е, децата имат по-открито съзнание. Те не възприемат невъзможните неща, които се смятат за такива в нашето общество, не им е присъщ скептицизмът“, пишат детският психолог д-р Атена А. Дрюс и д-р Сали Фадър в статия за изследователския център на Рейн.
Изследователският център е създаден от Дж. Б. Рейн, който се занимавал с изследване на парапсихологията през 30-те години на ХХ век в университета Дюк. Съпругата му д-р Луиза Рейн е получила 216 писма от деца в училищна възраст, които споделяли, че изпитват душевни прозрения. Дрюс анализирала тези писма.
Ето нейните изводи и някои други свидетелства за предполагаемите психически способности на децата.
Детските предсказания
Д-р Дрюс е открила, че както и в случая с аналогични изследвания при възрастните, голямо значение има личността на децата. Децата екстраверти по-често имат психически способности, както и децата, които вярват в съществуването на такива способности.
В 216-те писма се описват 157 спонтанни пси-преживявания. От тях 77% са предсказателни или предчувствия за бъдещето, които са се сбъднали. В 10% ставало дума за телепатия, в 14% – за ясновидство.
Сходно съотношение се наблюдава и у възрастните с екстрасензорни способности. Сред писмата повечето са на момичета, а повечето от половината от предсказаните събития били незначителни от гледна точка на възрастните – случаи, свързани с дрехи, с оценки в училище и – което е интересно – голям брой различни произшествия с домашни животни.
На свой ред възрастните обикновено привеждат по-сериозни събития – природни бедствия, катастрофи и т.н.
„Изследванията показват явна телепатична връзка между майките и техните деца“, казва д-р Дрюс. Тя също отбелязва случаи на ясновидство и телепатия между учители и ученици, но стигнала до извода, че „възрастта и нивото на развитие като цяло не увеличават и не снижават психическите способности“.
Особености от детството влияят на развитието на паранормални способности
Д-р Шари А. Кон-Симен се допитала до 208 семейства в планините и Западните острови на Шотландия, където най-много са разпространени свръхестествените способности. Тя открила, че 10% от хората с такива способности били близнаци, макар че близнаците са само 3% от населението.
Кон-Симен изучила и историята на тези семейства и открила, че при много от тях в рода имало ясновидци. От нейна гледна точка това може да се обясни с генетична предразположеност и възпитание, отбелязва Силвия Харт Райт в доклада „Особености на детството, усилващи екстрасензорните способности“, публикуван в Списанието за духовност и паранормални явления.
Макар че генетиката частично играе роля, тя пише: „Негативното отношение към паранормалните явления, което често е свързано с консервативните материалистични възгледи, води дотам, че децата започват интуитивно да потискат такива способности у себе си. Но ако хората наоколо говорят, че получават информация с помощта на свръхестествени способности, това е нормално – децата започват да ги развиват.“
Силвия Харт Райт цитира примери, дадени от социолога Чарлз Емори. Например медиум трето поколение разказала, че когато казала на майка си, че в ъгъла стои човек, тя спокойно я попитала: „Как се казва?“
„Друг медиум казва, че баба ѝ е играла с нея игри за развитие на психическите способности. Например криела ключа и казвала „Стани ключът и кажи къде се намираш?“, продължава Райт.
Развитието на мозъка на детето включва усилване на някои нервни пътища и отслабване на други. Мозъкът на детето е открит за големите възможности и развитието на потенциални способности, казва Райт.
В изследването на Райт се казва, че децата, преживели травма, с голяма вероятност ще проявят психически способности. Обикновено, когато израстват, стават „уравновесени екстраверти с минимум средно ниво на интелект“.
Някои смятат, че взаимовръзката между психическата травма и свърхестествените способности може да е свързана с желанието на детето да избяга в света на фантазиите. Но британският психолог Тони Лорънс е доказал, че връзката между травмата и предполагаемите екстрасензорни способности е по-силна, отколкото между травмата и прекалените фантазии.
Райт цитира Кенет Ринг, професор по психология от университета на Кънектикът, който пише, че детето, преживяло травма, „ще се стреми да изолира себе си от травматични аспекти от физическия и социалния свят. Това може да доведе дотам, че то да се „настрои“ на други реалности“.
Връзката между майката и детето
Биохимикът Рупърт Щелдрейк е изследвал привидно психическата връзка между малките деца и техните майки. Той казва, че стотици майки дори на разстояние от километър чувствали когато децата им се нуждаят от тях. Тези майки съобщили, че при тях започвало да се отделя мляко в момента, когато детето се чувствало дискомфортно.
„С помощта на акушерка в продължение на два месеца изучавах 9 кърмещи майки в Северен Лондон и открих, че отделянето на мляко, когато са разделени с децата си, често се случва именно в момента, когато децата страдаха от стрес – пише той. – Шансът такива частни случаи просто да са случайност, е равен на милиард към едно.“
