Извънземни сигнали може да се крият там, където рядко се ослушваме

Ново изследване показва, че учените, търсещи интелигентен извънземен живот, може би са пропускали важни сигнали, тъй като десетилетия наред са се фокусирали върху сравнително тесен диапазон от радиочестоти.

Повечето проекти по търсене на извънземен разум (SETI) са насочени към честоти между 1.42 и 1.66 GHz. Този регион често е наричан „водната дупка“, тъй като попада между естествените радиоемисии, произвеждани от водорода и хидроксила, които заедно образуват водата.

Изследователите отдавна смятат този тих участък от спектъра за потенциално логично място за междузвездна комуникация.

Според тях една напреднала цивилизация би осъзнала значението на водорода и хидроксила и би избрала да изпраща или следи за сигнали именно там.

Екип от Манчестърския университет използва архивни данни от телескопа ALMA в Чили, за да проведе първото SETI изследване на по-високи радиочестоти.

Макар че не са открити доказателства за извънземни техносигнатури, резултатите показват, че този почти неизследван честотен диапазон крие голям потенциал за бъдещи открития.

Изследването разкрива още, че дори малък брой наблюдения могат да обхванат милиони звезди, което значително разширява възможностите за търсене на интелигентен живот в Млечния път.

Според учените липсата на открити сигнали не означава, че извънземни цивилизации не съществуват

Напротив – резултатите насърчават бъдещите SETI проучвания да обхванат много по-широка част от радиочестотния спектър, използвайки както нови, така и архивни астрономически данни.

Традиционно астрономите оценяват количеството „звезден прилов“ в едно наблюдение, като използват звездни каталози като „Гая“.

Тези каталози обаче може да не включват всяка звезда в зрителното поле, особено обекти, които са изключително бледи, далечни или трудни за идентифициране.

Вместо това Мейсън е използвала Галактическия модел на Безансон. Симулация, предназначена да оцени разпределението и характеристиките на звездите в Млечния път.

Това ѝ е позволило да изчисли вероятния брой звезди, уловени във всяко наблюдение, включително много, които не фигурират в съществуващите каталози.

Когато методът е приложен към по-ранно проучване на SETI, съдържащо 1327 насочвания на телескоп, прогнозният брой на включените в търсенето звезди нараства драстично.

Данните от „Гая“ са идентифицирали около 288 000 звезди, докато галактическият модел предполага, че всъщност може да са били наблюдавани над 6.1 милиона звезди.

Според Мейсън новата оценка дава по-пълна картина за това каква част от Млечния път вече е била изследвана за техносигнатури.