Кацането на Луната си остава трудна работа

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Индийската сонда Викрам
Ивайло Красимиров

Космосът е труден за завоюване. Това изпитаха и от Индийската организация за космически изследвания (ISRO) при излитането на 7 септември, когато загубиха контакт с лунната си сонда Викрам по време на опит да кацне на южния полюс на Луната.

Индия се готвеше да се превърне в четвъртата нация, която някога успешно е кацала меко на лунната повърхност, при това, правейки това на място, до което досега никоя друга държава не е достигала.

Въпреки че космическата агенция все още се бори, за да съживи комуникацията с Викрам, случилото се изглеждаше като болезнено ехо от ситуация станала по-рано тази година, когато израелската сонда Beresheet се блъсна в нашия естествен сателит.

Всичко това е напомняне, че въпреки факта, че хората са кацали на Луната много пъти по време на мисиите на Аполо преди половин век, кацането на Луната си остава труден бизнес. От 30-те опита за меко кацане, направени от космически агенции и компании по целия свят, повече от една трета са приключили с неуспех.

„Няма конкретно събитие, което да е отговорно за множеството неуспешни опити за кацане на Луната“, казва пред Live Science космическият инженер Алисия Дуайър Цианчиоло от изследователския център Лангли на НАСА в Косби, Мисури. За да се приземи на Луната, „толкова много неща трябва да се случат в точна последователност и правилен ред“, казва тя. „Ако някое от тях не се случи, тогава започват проблемите.“

Първото нещо е да стигнете до лунната орбита, което не е малък подвиг. Ракетата Saturn V на програмата Apollo носеше достатъчно гориво за да стигне до Луната само за три дни. Но за да спести от разходите за гориво, неотдавнашната мисия на ISRO Chandrayaan-2, която носеше сондата Викрам, използва много по-сложен път и й отне повече от месец, за да достигне Луната.

След като излезе в орбита, космическият апарат поддържа контакт със Земята с помощта на мрежата на НАСА дълбок космос, която се състои от три съоръжения в различни части на земното кълбо, пълни с непрекъснато слушащи параболични антени, които поддържат връзка с далечните роботизирани сонди в космоса. Провалът в комуникациите може да е част от причината за проблемите на Викрам, тъй като агенцията е загубила контакт със сондата, когато тя беше само на 2 километра над лунната повърхност.

Има малко място за грешки, когато сондата лети към мястото си за кацане с огромна скорост. Неправилен инструмент за предаване на данни, довел до цялостно спиране на двигателя, изглежда е това, което провали израелската сонда Beresheet на 11 април, съобщава The Times of Israel.

На Земята инженерите могат да разчитат на GPS, за да помогнат за ръководството на автономни превозни средства, но не съществуват съответни системи за други небесни тела, заяви Дуайър Цианчиоло. „Когато пътувате бързо и трябва да се забавите във вакуум, където имате много малко информация е трудно, без значение кой сте и какво се опитвате да направите“, добави тя.

В момента НАСА работи с търговски компании, които планират да доставят роботи на Луната през следващите години. Тези бъдещи лунни навигатори ще трябва да се доверят на сензорите си, заяви Дуайър Цианчиоло.

Ето защо агенцията разработва инструменти, които могат да се монтират на ходовата част на сондата, за да сканират чуждия терен за скали, кратери и други опасности и да направят корекции на курса, които могат да бъдат използвани в частни или бъдещи мисии на НАСА, добави тя. Подобна технология ще бъде тествана по време на предстоящата мисия на роувъра Марс 2020 на НАСА, който ще стартира догодина и е планирано да кацне на Червената планета през февруари 2021 година.

Почти всички неуспешни мисии на Луната са без хора, което вероятно предполага, че е полезно човек да бъде начело на мисията, когато възникнат проблеми. По време на програмата Аполо именно човешките очи и рефлекси помогнаха за успешните кацания. След като забелязва скалист терен на предвиденото място за кацане, Нийл Армстронг овладява апарата за спускане на Apollo 11 и търси по-безопасна точка на приземяване.

Но с техния опит като експериментални тестови пилоти, астронавтите в онези дни се очаква да имат някаква степен на контрол, заяви Дуайър Цианчиоло. „В днешно време приемаме повече безпилотните апарати“, добави тя, казвайки, че инженерите биха искали да стигнат до момента, в който бъдещите изследователи могат да разчитат на такива системи в които има хора, за да им помогнат да пътуват безопасно до и от повърхността на Луната.

Китайската сонда Chang’e-4, която кацна на обратната страна на Луната и разгърна роувъра Yutu-2 през лятото, осигурява известен комфорт на притеснените от трудностите да се стигне до Луната. Индийските инженери могат да се утешат от факта, че орбитата им Chandrayaan-2 все още функционира и че може би следващият им опит ще бъде по-успешен.

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори