Те обичат ларви, хъркат силно, когато спят на една страна, и получават удоволствие, когато успеят да повалят изгнило дърво.
Изглежда, тези факти от живота на кафявите мечки са отдавна известни на зоолозите. Но за първи път хора успяват да видят всички тези събития от живота на наглед тромавите същества от първо лице. Видео за всекидневните грижи на тези големи горски жители е заснел… един от тях.
Автори на идеята станали представителите на музея за естествена история в Тулуза и режисьорът анималист Мишел Тонели. В рамките на този иновационен проект на GPS нашийника на главната героиня – петгодишната мечка Толоса – била прикрепена видеокамера. Така изследователите успели да надникнат в света през очите на животно, живеещо в словенски резерват.
Изследователите твърдят, че досега никой не е провеждал подобни експерименти. Този опит не демонстрирал „сензации“ от живота на мечките. Но както отбелязва зоологът Анри Кап, това позволило на изследователите да погледнат на мечешкия свят отвътре. Досега зоолозите се задоволявали само с наблюдения отстрани и не се решавали да нахлуят в живота на опасния звяр. Сега учените имат информация, която едва ли биха получили само с наблюдения отстрани.
„Например, когато мечката попадне на място, където е преживяла някакъв негативен опит в миналото, тя подскача и веднага бяга оттам. Доста е вълнуващо да наблюдаваш как мечката изпитва страх пред човека. В същото време ние виждаме в мечката способност за рационално мислене. Това може да звучи необичайно, но тези, които работят с мечки, знаят, че това са невероятно съобразителни животни“, отбелязва Кап.
На видеото са запечатани най-различни моменти от живота на мечката – например как разтърсва дърво, за да си осигури плодове, или как с голяма предпазливост събира ларви. След като изгледали 20 часа от заснетия материал, учените още веднъж потвърдили това, за което говори Анри Кап – мечките добре се справят с причинно-следствените връзки.
Експериментът с камерата започнал през октомври 2013 година. Оттогава камерата се включвала всеки ден, записвайки петминутни серии на всеки час. Най-интересните кадри може да се открият на сайта на музея.
