На 22 април 1955 г. в. „Гардиън” публикува репортаж от пресконференцията на Британската медицинска асоциация, на който е потвърдена репутацията на древното изкуство хипноза.
Специален комитет, състоящ се от трима психиатри и един семеен лекар, почти две години събирал необходимите сведения и стигнал до извода, че студентите медици трябва да се инструктират за възможностите, ограниченията и опасностите на хипнозата като форма на терапия.
Те смятали, че обучението в използването на хипноза в клиничната практика трябва да бъде достъпно за всички, специализиращи психология, както и за бъдещите анестезиолози и акушери. На университетските факултети било препоръчано да организират изследване на хипнозата.
В същото време се признавало, че хипнозата има определено място (макар и малко) в ортодоксалната медицина.
По-нататък в статията на „Гардиън” се съобщава:
„Комитетът е съгласен с това, че хипнозата може понякога да се прилага при лечението на някои психосоматични разстройства. Обсъжда се въпросът за прилагането й и при кожни язви. Но в такива случаи хипнозата следва да се разглежда само в качеството на полезно допълнение към други форми на психиатрично лечение. Както отбелязва един от представителите на комитета, това е първокласен начин да се съкрати продължителността на лечението, тъй като той позволява на психиатрите бързо да установят скритите мотиви на пациента и да ги доведат до собствените му мисли.
Ако си спомним, че още преди сто години основните хирургически операции са се провеждали успешно с помощта на хипноза в качеството й на анестетик, няма нищо чудно в препоръките на комитета понякога да се използва хипноза в хирургията и стоматологията, ако има причини да не се прилагат анестетици. Тъй като жените в определен стадий от бременността са особено внушаеми, възможно е с помощта на хипноза да се обезболи процесът по раждането. Впрочем за доктора това ще бъде прекалено дълга и изтощителна процедура, а и жената може да се лиши от усещането, че е износила своето дете.
Да се научиш да хипнотизираш, безспорно е много просто, което не може да се каже за избора на подходящ обект. Тъй като това решение е свързано с опасности, оставяме го на психиатрите. Практикуващите хипноза твърдят, че хипнотизаторът не е способен да накара обекта да прави това, което той обикновено не прави. Но комитетът предупреждава: ако пациентът е предразположен – било според строежа на организма, било във връзка с болестта – към сина психоневротична реакция или антисоциално поведение, съществува опасност хипнозата да прояви тези качества. По тази причина не бива да се изключва възможността от извършване на престъпления от обекта под хипноза, включително опасни за живота на хипнотизатора.
Комитетът отбелязва, че хипнозата може да доведе до бързо или дори незабавно развитие на отношенията между хипнотизатора и пациента до степен на интензивност, която при обикновените психотерапевтични методи се достига много бавно. Опитният лекар терапевт е задължен да разбира, че тези отношения се явяват част от лечебния процес, и е длъжен да полага всички усилия, за да не навреди на последния. Използването на хипноза без съответните знания и опит не позволява да се контролират силните емоции, които може да станат резултат на тези отношения.
Поради това комитетът смята, че хипнозата може да причини вреда, ако се ползва от хора, равнодушни към състоянието на пациента или неосведомени за усложненията. Затова комитетът препоръчва използването на хипноза при лечение на физически и психически разстройства да се ограничи до лица, които ще подписват етичен кодекс, регламентиращ взаимоотношенията между лекар и пациент.
В същото време малко неочаквано комитетът не изключва използването на хипноза от специално подготвени психолози или асистенти, на които лекарят ще повери избрани пациенти.”
Източник: The Guardian
