Хипнозата е общ медицински инструмент, използван за редуциране на болка, помощ при отказване от тютюнопушене, лекуване на фобии.
Учените отдавна спорят за това, дали хипнотичният „транс“ е отделно неврологично състояние или е просто продукт на очакванията на хипнотизирания човек.
Изследване на учените от университета Станфорд представя някои доказателства в полза на първото твърдение. Те установяват, че под хипноза някои части на мозъка функционират по различен начин.
Изследването е проведено чрез функционален магнитен резонанс, т.е. чрез сканиране което измерва притока на кръв в мозъка. Изследването установило промени в активността на мозъчните зони, за които се смята, че имат участие във фокусираното внимание, наблюдението и контрола на функционирането на организма и осъзнаването и оценката на вътрешните и външните човешки среди.
Мисля, че имаме окончателно доказателство, че мозъкът работи по различен начин, когато човек е поставен под хипноза, казва д-р Дейвид Спигел, професор по психиатрия и поведенчески науки в университета Станфорд.
Той смята, че откритието може да обясни интензивното усвояване, липсата на самосъзнание и бленуването, които характеризират хипнотичното състояние.
Според него един особено интересен извод е, че хипнотизираните индивиди показват намалено взаимодействие между дълбокия регион в мозъка, който активира самосъзнанието и областите в главния мозък, които участват в планирането и извършването на различни задачи. Д-р Спигел казва, че взаимодействието помежду им намалява и също така предлага обяснение на липсата на самосъзнание, което хипнотизираните индивиди показват.
Ето затова, хипнотизаторът може да накара футболен треньор да танцува като балерина и да не се чувства неловко от това, което прави, казва д-р Спигел и добавя, че това също отчасти може да обясни защо хипнозата е ефективен инструмент в психотерапията и чрез нея пациентите поглеждат даден проблем от нова перспектива.
В изследването учените сканирали повече от 500 индивида, податливи на хипноза и след това сравнили мозъчната им активност с тази на 36 души, които се справили най-добре на тестовете за измерване на чувствителността към хипноза и тази на 21 човека, които имали ниски резултати на същите тестове.
Била сравнена мозъчната активност и на двете групи (на високата и ниската чувствителност при хипноза) по време на хипноза и по време на почивка.
В хипнотизиращата задача, участващите в експеримента били подложени на две процедури: в първата, те трябвало да си представят момент, в който са се чувствали щастливи, а в другата трябвало да си представят, че са на почивка.
Всички участващи в проучването били помолени да оценят колко дълбоко хипнотизирани са се почувствали по време на индукциите.
Въпреки, че някои изследователи продължават да твърдят, че хипнозата е състояние, произхождащо от очакванията на хората, а не биологично състояние, д-р Спигел казва:
Гледам на хипнозата като на вид мобилно приложение, което никой не използва. То има широк капацитет, който хората могат много просто да разберат, но всъщност решават просто да не го използват.
