Съобщението, което искаш да направиш, е важно за теб. За да накараш другите да повярват в него, можеш да оформяш своята убедителност по различни начини.
Но не забравяй, че това, което ще кажеш първо (и това е твоята тактика на убеждаване) влияе силно върху това, което ще кажеш второ и върху това, какво аудиторията ще чуе. Рекламисти и маркетолози обикновено игнорират това.
Книгата „Предварителното убеждаване: революционен начин за влияние и убеждаване“ от Робърт Чайлдини, автор от списъка с бестселъри на New York Times, е съществено допълнение към полето на социалната психология.
Ето какво стои в основата на метода, описан от Чайлдини. Съобщението не е важно, а умението, което вкарваш в неговото оформление. Хората могат да бъдат предразположени към съобщението, още преди да го чуят. Убеждаването и предварителното убеждаване са способности, които могат да бъдат научени.
6 стратегии на убеждаване:
Гледай на следващите стратегии като начин да имаш повече влияние (или като на средство за самозащита от чуждо такова)
- Това, което ще представим първо променя начина, по който хората преживяват това, което ще им представим второ. Такова предварително убеждаване, както го нарича Чайлдини, предразполага (или напротив) асоциациите на слушателите към това, което следва. Ако изградиш доверие с това, с което започнеш, пре-убеждаваш аудиторията да се довери на това, което следва като второ.
- Върху каквото и да е фокусирано вниманието ни, то изглежда по-важно за нас. Вниманието на аудиторията може да бъде канализирано в това, което ти искаш да бъде важно за хората.
- Когато физичната или психологическата среда съдържа знаци, релевантни на определени цели, ти (или този, на когото искаш да повлияеш) ще бъдеш отведен в посоката на тези цели. Това може да значи всичко: от снимки на стената до закачането на списък с цели на видимо място, които да ти напомнят накъде си тръгнал.
- Когато пре-убеждаваш някого, че например ти е полезен, е много по-вероятно той наистина да ти бъде полезен на по-късен етап, когато поискаш това от него.
- Използвай „липса на тайна“, за да концентрираш вниманието си или това на други. Някои писатели например използват този похват, като спират да пишат тогава, когато знаят с абсолютна точност какво следва. Това улеснява връщането им към писането при следващата сесия. В твоя случай липсата на тайна ще върне теб или други по-лесно към задачата.
- Дори двегодишно дете може да схване правилото за реципрочност. Ако ти трябва съдействие, като например да накараш хората да попълнят проучване, често е добре да им дадеш първо дребен подарък. Това работи много по-добре, отколкото да обещаваш подарък АКО направят това, което искаш.
