Убийството на чудовището от Лох Нес

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

John Holmes/ardea.com
Антония Михайлова

Британският историк Гарет Улиямс е открил свидетелства, че чудовището, което уж обитава шотландското езеро, е измислено от писателя Джордж Гарети.

Повод за споменаването на тайнствения обитател на високопланинското шотландско езеро Лох Нес е книга, която току-що е написал британският историк Гарет Уилямс (Gareth Williams). Книгата е за самия обитател, който е известен като чудовището от Лох Нес или с по-ласкавото название Неси.

И така, историкът твърди, че такова чудовище никога не е съществувало. То било измислено с банална цел – за привличане на туристи в този пуст край.

Историята, разнищена от Уилямс, води началото си от 30-те години на миналия век. Тогава при писателя Джордж Дигби Гарети (George Digby Gerahty), който по това време работел като PR агент, отишли няколко шотландски хотелиери с молба за помощ да се „размърда“ местният бизнес с някакво чудовище. Такова се ползвало с популярност при техни канадски колеги, които доста успешно експлоатирали Огопого – чудовище, което обитавало езерото Оканаган (Британска Колумбия).

Стиснали си ръцете и Джордж получил аванс за работата от 150 лири стерлинги. След това той наел местния журналист Алекс Кембъл (Alex Campbell), който срещу по-скромен хонорар „пуснал“ мита с няколко стартови публикации.

Първият „разказ на очевидец“ се появил през април 1933 година. Година по-късно била публикувана и прочутата снимка, направена от хирурга Робърт Кенет Уилсън (Dr Kenneth Wilson). На нея чудовището е представено като стърчаща над главата шия с малка глава.

Снимката на Неси, обиколила света.

Снимката на Неси, обиколила света.

След това историята започнала да се разгръща вече сама. И в края на краищата Неси се сдобил със световна известност, като засенчил Огопого отвсякъде.

Ако се вярва на Уилямс, то той е разбрал подробностите от историята за появата на чудовище в езерото Лох Нес от полуавтобиографична книга на Джордж Гарети, публикувана през 1950 година под псевдонима Стефан Листър (Stephen Lister).

През 1980 г. към Гарети се обърнал професор по химия от САЩ на име Хенри Бауер (Henry Bauer), който искрено вярвал в чудовището. Гарети му разказал за собствената си роля в тази история, която претендира да се смята за мистификация на всички времена и народи. А Уилямс открил спомените на професора.

Толкова го чакахме, надявахме се и вярвахме

Та ако се вярва на Гарети Уилямс, то чудовището никога не е съществувало. Какво тогава да кажем за многобройните свидетелства? Не може хората да лъжат толкова масово, и то изключително заради това, да процъфтяват шотландските хотели.

На 80-годишния юбилей на Неси, отбелязан през 2013 година, британският еколог д-р Чарлс Пакстън (Dr Charles Paxton) от университета на Сейнт Андрюс съставил подробен каталог, като събрал почти всички документирани случаи на наблюдение на чудовището от Лох Нес. Събрали се повече от хиляда.

Впрочем свидетелствата продължават да прииждат. Миналата година снимка, изпратена от Бярн Сьостранд – шведски ентусиаст по търсенето на Неси, била призната за най-добрата и получила награда от 2000 лири.

Чудовището от Лох Нес, открито на снимка от Космоса.

Чудовището от Лох Нес, открито на снимка от Космоса.

Бьорн никога не е ходил на езерото Лох Нес и не бил любител на фотографията, но видял чудовището, докато разглеждал снимки на Google Earth. Той забелязал продълговат обект, плаващ край южния бряг на езерото. Авторитетна комисия решила, че това безспорно е Неси, протегнал шия.

Така би могъл да изглежда скелетът на Неси, ако беше доживял до наши дни динозавър.

Така би могъл да изглежда скелетът на Неси, ако беше доживял до наши дни динозавър.

Според най-разпространената хипотеза чудовището от Лох Нес е доживял по чудо до наши дни плезиозавър – праисторически гущер.

Жалко – Неси не е сьомга

Преди няколко години многобройни ентусиасти, опирайки се на така наречения Акт за свобода на информацията, поискали от правителството официални документи за чудовището. Оказало се, че такива има. Или поне правителството на покойната вече Маргарет Тачър живо се интересувало от чудовището.

Няма да повярвате, но чиновниците на Желязната лейди били сериозно загрижени за съдбата на Неси. През 80-те години няколко групи добре въоръжени „ловци на чудовища“ искали да го уловят, а в правителството как може да бъде възпрепятствано това.

Сред разсекретените документи се намерила кореспонденция между високопоставени чиновници. Един от тях се обръща към земеделското министерство, очевидно в отговор на запитване: „За съжаление Неси не се явява сьомга и не може да се смята за сладководна риба. Затова не е защитен от Акта за опазване на сьомгата и рибовъдството от 1951 година.“ И очевидно се съгласява с автора на посланието: „Необходимо е да разработим мерки за защита на този представител на рядък вид животно.“

В резултат в правителството открили, че съществува Акт за опазване на дивата природа от 1881 година, който защитава всички диви животни, дори и тези, които още не са известни на науката. Съответно и чудовището попада под него.

Все едно кой закон го защитава, но и до днес не е позволено на никого да лови Неси.

На 30 юли 2005 година в 17:14 часа Неси попаднал в обектива на местния изследовател и тв журналист Мико Такала. По думите му 4-метровото чудовище се намирало на около 50 метра от брега.

На 30 юли 2005 г. в 17:14 ч. Неси попаднал в обектива на местния изследовател и журналист Мико Такала.

На 30 юли 2005 г. в 17:14 ч. Неси попаднал в обектива на местния изследовател и журналист Мико Такала.

Неси, не си ли слон?

Според Нийл Кларк от палеонтологичния отдел на музея на университета в Глазгоу, публикувано навремето във в. The Times, Неси не е никакъв динозавър, доживял до наши дни. А е слон, по-точно няколко слона, чиито хоботи въвеждали в заблуда очевидците.

Всъщност на най-известните снимки може да се види нещо продълговато над водата. Това е шията на Неси, настояват ентусиастите, но с труд успявали да обяснят къде в такъв случай е главата, като наблягали на това, че тя е малка, като на змия.

Но ако се смята „шията“ за хобот, предлага палеонтологът, то не е необходимо да се търси главата над водата.

Точно толкова "чудовищно" понякога изглежда къпещ се слон.

Точно толкова „чудовищно“ понякога изглежда къпещ се слон.

Пита се – откъде са се появили слонове в Шотландия, освен това плаващи под вода. Много просто – слоновете принадлежали на цирк, който обикалял из страната. Притежателите им просто ги къпели.

Схема на създаваната от слона илюзия за чудовище.

Схема на създаваната от слона илюзия за чудовище.

„Цирковите групи, които идват на панаирите, спират на езерото Лох Нес, за да подсигурят необходимата почивка на животните – обяснява Кларк. И отбелязва: – Когато слоновете се къпят в езерото, от водата се виждат само хоботът и две гърбици. Първата е главата, а втората е гърбът на животното.

Разбира се, Кларк също смята, че в основата на мита за Неси е PR акция. Но подозира в нейната организация не Джордж Гарети, а Бертрам Милс, собственик на лондонски цирк. Той се обърнал към съгражданите си с предложение да уловят чудовището и да получат за него награда от 20 000 лири – което е милион в днешни пари.

Възможно е Милс да е бил съучастник на Гарети. Също както и фотографите, които всъщност снимали къпещите се слонове на циркаджията – специално за интригата в „загадъчен“ ракурс.

И първите публикации за Неси, и призивът да се улови чудовището за големи пари, са се появили приблизително по едно и също време. Което подсилва подозренията в измама.

Комсомолская правда

Категории на статиите:
Еврика!

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори