Европейски и американски астрофизици са проследили как се е променяла силата и интензивността на т.нар. извънгалактично фоново лъчение, светлината от най-първите звезди във Вселената, за последните пет милиарда години, и публикували изводите си в статия в Astrophysical Journal.
Извънгалактичното фоново лъчение (extragalactic background light, EBL) представлява електромагнитно „ехо” от първите звезди на Вселената, следи от което може да се открият във всички диапазони на излъчване. За разлика от космическия микровълнов фон, останал след Големия взрив, този вид лъчение се открива изключително трудно – „заглушава” го мощното излъчване от съвременните звезди и галактики.
Група учени под ръководството на Алберто Домингес от Калифорнийския университет в Ривърсайд (САЩ) са проследили как се променя светлинният „фон” на Вселената, като се опирали на резултатите от наблюденията на EBL, публикувани в сп. Science през ноември 2012 г. Авторите на откритието – Маркус Акерман и колегите му от Германския синхротронен център DESY, успели да „видят” ехото от първите звезди по това как тяхната светлина изкривява гама-лъчението на блазарите.
Домингес и колегите му усъвършенствали метода на предшествениците си и включили в наблюденията на блазара няколко специални земни телескопа, следящи изблиците, възникващи в резултат на „спирането” на гама-лъчите на блазара от атмосферата на Земята. Това позволило на астрономите да проследят как се е променяло извънгалактичното фоново лъчение за последните пет милиарда години, а също да определят основните му източници.
Оказало се ,че големите и ярки галактики, добре видими за оптичните телескопи на Земята, били основни източници на EBL. Учените отбелязват, че по-нататъшният анализ на силите и структурите на това лъчение ще им помогне да открият „звездни мегаполиси”, невидими за нас поради голямото разстояние или тяхната мъждивост, както и да определят някои детайли за това, как е изглеждала Вселената в момента на раждането на първите светила.
Източник: РИА Новости
