Спътникът на Юпитер – Калисто, за който се смята, че крие подземен океан, може да приюти извънземен живот и да послужи като отправна точка за изследване на външната Слънчева система.

Юпитер притежава четири големи луни, известни като Галилееви спътници: Йо, Европа, Ганимед и Калисто.

Последният се отличава с най-голямата концентрация на кратери в цялата Слънчева система, а повърхността му е останала почти непроменена в продължение на милиарди години.

Наличието на тънка атмосфера, съдържаща кислород, кара учените от НАСА да обмислят Калисто като потенциално място за изграждане на база. Тя трябва да улесни бъдещото проучване и колонизиране на далечните краища на нашата система.

Ето няколко ключови факта за този интригуващ свят, представени от Sky at Night Magazine.

Калисто е вторият по големина спътник на Юпитер и третият в Слънчевата система

С диаметър от 4821 км, той е само с 58 километра по-малък от планетата Меркурий.

Спътникът е съставен от скали и воден лед, като повърхността му е покрита предимно с лед, примесен със замръзнал въглероден диоксид и серен диоксид.

Гравитацията там е едва около 12% от земната.

Учените предполагат, че под ледената кора на Калисто се намира огромен океан от солена вода, в който е възможно да съществуват примитивни форми на извънземен живот.

Атмосферата на луната е изключително разредена и се състои главно от въглероден диоксид и молекулярен кислород.

Въпреки наличието на кислород, той е в твърде малки количества, за да бъде годен за дишане от хора.

Повърхността на Калисто е осеяна с най-много кратери в Слънчевата система

За разлика от други небесни тела, където кратерите биват заличавани от тектонска и вулканична дейност, на този спътник такива процеси липсват.

Това означава, че повърхността му е останала почти същата от формирането си преди 4,5 милиарда години, което я прави най-древната в нашата система.

Една от най-впечатляващите структури на Калисто е кратерът Валхала

Заобиколен е от концентрични пръстени, а диаметърът му достига 1800 км.

Друга особеност е пълната липса на планини. На Земята те се образуват от движението на тектонските плочи и вулканизъм – процеси, които, както вече споменахме, не се наблюдават на спътника на Юпитер.

Подобно на Луната спрямо Земята, Калисто е в синхронно въртене с Юпитер, което означава, че винаги е обърнат с една и съща страна към планетата.

Интересен факт е, че годината на Калисто е равна на неговото денонощие

Пълната обиколка около Юпитер отнема 16,7 земни дни (това е местната година), а едно завъртане около оста му става за същото време (това е местното денонощие).

В миналото НАСА е провеждала проучвания, базирани на данни от различни космически апарати, които са показали, че Калисто предлага подходящи условия за изграждане на база.

Идеята е тя да служи като междинна станция за пилотирани мисии, които да изследват и впоследствие да колонизират други светове във външната част на Слънчевата система.

Първоначално се е обмисляло изпращането на първата пилотирана мисия до Калисто през 40-те години на този век, но към момента няма официално потвърдени планове от страна на НАСА.