Казуо Ишигуро получи Нобеловата награда за литература
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:21
Тазгодишният носител на Нобеловата награда за литература Казуо Ишигуро не знаел нищо за отличието, когато името му беше съобщено в Стокхолм. „Новината не е стигнала до него“, казва шефката на журито Сара Даниус пред шведското радио. „Сега ще се опитам да му се обадя.“
Междувременно Ишигуро решил, че това е някаква шега. „Когато агентът ми ми каза, помислих, че съм жертва на фалшивите новини,“ казва писателят пред репортерите на двора на дома си в северен Лондон. По думите му досега никога не бил контактувал с Нобеловия комитет и затова мислил, че вероятно не е истина, коментира по-късно той пред BBC.
“За мен е голяма чест, най-вече защото това означава, че се движа по стъпките на най-великите автори,” казва 62 годишният британец с японски корени. Той каза още, че се надява, че Нобеловите награди могат да допринасят за добро в един свят, който не е сигурен в своите ценности и своите лидери. Фактът, че тази голяма чест се пада на него, допълва той би могла по някакъв начин, макар и малък да „окуражи силите на доброто.“
Казуо Ишигуро: Скоро ще можем да създаваме хора, които превъзхождат останалите хора
Самата награда ще му бъде връчена на 10 декември в Стокхолм и писателят е обещал на комитета да присъства (за разлика от неговия предшественик Боб Дилън).
Шефката на журито Сара Даниус описва Ишигуро като микс между Джейн Остин и Франц Кафка. Притежавал моралната комедия и психологическите прозрения на Остин в съчетание с изследването на Кафка за екзистенциалния абсурд на ежедневието.
Една от най-известните книги на Ишигуро „Никога не ме оставяй“ (Never let me go) разказва за един интернат някъде в английската провинция. Историята се разгръща в първо лице, единствено число от героинята Кати Х, която си спомня за Хейлшам, за своите съученици, възпитатели и ежедневието. Глава по глава разказът се развива крехко, докато се разкрие загадката, че Хейлшам изобщо не е интернат, а фабрика за клонинги. Клонираните деца се отглеждат и растат, за да станат донори на органи, а житейската им реализация е равносилна на смъртта.
