Китайски учени направиха пробив в технологиите за съхранение на енергия, създавайки нова батерия на основата на желязо.

Според първоначалните данни тя е 80 пъти по-евтина от литиево-йонните аналози и може да функционира в продължение на 16 години, без съществена загуба на капацитет.

Отговор на глобалната енергийна криза

Разработката е дело на изследователски екип от Института за изследване на металите към Китайската академия на науките и се явява отговор на нарастващата световна нужда от ефективни решения за съхранение на енергия.

Новата технология обещава да намали зависимостта от лития, чийто пазар е силно концентриран.

През 2025 г. се очаква Китай да произведе над 80% от литиево-йонните батерии в света и да контролира близо 90% от пазара за съхранение на енергия.

Тази доминация създава сериозни геополитически рискове и заплахи за веригите на доставки за западните държави.

Технологичният пробив

Новата желязна батерия е постигнала рекорден експлоатационен живот от 6000 цикъла на зареждане и разреждане, което се равнява на около 16 години употреба.

Основното ѝ предимство е цената – желязото е около 80 пъти по-евтино от лития.

Ключът към успеха се крие в нов вид електролит, който позволява мащабно производство и може да промени из основи глобалния пазар за съхранение на енергия.

Намаляването на зависимостта от литий е от стратегическо значение.

Въпреки че литиево-йонните батерии са навсякъде около нас, тяхното производство е доминирано от Китай, което прави технологичния сектор уязвим.

Разработването на алтернативни технологии е ключово за диверсификацията на пазара.

„В продължение на повече от десетилетие Китай внимателно изграждаше стратегическия си възход на световния пазар на батерии за електрически превозни средства. Това доведе до доминация, която представлява сериозно предизвикателство за западните производители“, се посочва в доклад по темата.

Недостатъците на лития и нуждата от алтернативи

Освен геополитическите рискове, добивът на литий е свързан с екологични проблеми и потенциални заплахи за здравето.

Макар да предлагат висока енергийна плътност, литиево-йонните батерии не са идеални за дългосрочно съхранение.

Именно тук се отваря възможност за алтернативни технологии, които могат да съхраняват енергия за по-дълги периоди.

Китай отново е в челните редици с разработката на проточни батерии на желязна основа.

Чрез преработка на железните съединения на молекулярно ниво, учените са преодолели дългогодишни проблеми като разграждане на материалите и течове.

Според проучване, публикувано в списанието „Advanced Energy Materials“, тестовете показват стабилност от над 6000 цикъла без значително влошаване на производителността.

Този успех е само една от многото алтернативни технологии, които се разработват по света, но значителните инвестиции на Китай в чиста енергия правят конкуренцията все по-трудна за останалите държави.