Група специалисти от Шанхайския технически университет твърдят, че магнитните полета от цунами могат тук и сега да се регистрират от спътници. Само по себе си това ще позволи да се предупреждава населението в съответните райони.
Става дума за особено опасни явления, които често стават причина за трагедии. През 2004 г. цунами убило почти четвърт милион души, а през 2011-а в Япония са загинали 15 000.
Всичко се дължи на това, че цунамито трудно може да се открие. Освен данните от сеизмичните станции засега няма други методи. Но сеизмографската информация дава само разбиране, че някъде в океана (или в близост до него) е настъпило събитие, аналогично на земетресение. Подобни сигнали далеч невинаги се съпровождат с цунами.
Случва се и обратното – трусът е слаб, а предизвиканите вълни са помитащи. В открито море цунамито има височина около метър, рядко повече. Как да се забележи такава вълна?
Китайците се обърнали към прост физичен факт – движението на солената вода в магнитно поле (в дадения случай земното) задължително води до леки аномалии. За да изяснят тяхната природа, изследователите провели моделиране на най-различни сценарии цунами. След това предсказанията на моделите се сверявали с данните за колебанията на магнитното поле на Земята през 2004 и 2010 година (цунамито в Суматра и в Чили).
Карта на максималната амплитуда на цунамито в Чили през 2010 г. през Южния Пасифик. Височината е дадена в сантиметри.
© NOAA
Ето какво станало ясно: височината на вълната е пряко свързана с величината на аномалията в магнитното поле на планетата. Зависимостта се оказала доста проста – тя може да се установи за секунди с помощта на данните от спътниците на ниска орбита, както и по показанията на метеосондите.
Днешните сеизмични методи често изискват около пет-шест минути, за да оценят степента на вероятност от цунами. Магнитният метод, според авторите, позволява да се следи движението на вълните по океана едва ли не в реално време.
Други учени се изказват сдържано за въпросната концепция, особено що се отнася до използването на спътници за нейната реализация. Те напомнят, че геомагнитното поле обикновено е от порядъка на 40 000 nT, докато сигналите, идентифицирани от китайците, са равни на 1-2 nT. А и реалните събития от подобен род може да се съпровождат от магнитен шум.
С други думи изясняването дали предложената схема е ефективна изисква бъдещи изследвания.
Отчет за изследването е публикуван в сп. Proceedings of the Royal Society A.
Източник: Physicsworld.Com
