На 26 юни 1730 г. в малкото градче Бадонвилер в Североизточна Франция се ражда Шарл Месие – френски астроном, чието име днес е познато както на любители, така и на професионални учени.

Той мечтае да влезе в историята като велик „ловец на комети“, но в крайна сметка се прочува със списък от обекти, които именно не са комети.

През 1744 г., когато Шарл е на четиринадесет, над Франция преминава ярката комета Клинкенберг – толкова ярка, че се вижда и през деня.

Смята се, че именно тази гледка предопределя съдбата на момчето. Четири години по-късно Месие наблюдава пръстеновидно слънчево затъмнение, при което Луната закрива 80% от слънчевия диск. След това събитие той вече няма съмнения с какво иска да се занимава.

През 1751 г., на 21-годишна възраст, Месие пристига в Париж и става асистент на астронома Жозеф-Никола Делил.

Делил го обучава как да провежда наблюдения и да документира прецизно резултатите, включително координатите на обектите.

Месие чертае навигационни карти и копира карти на Пекин и Великата китайска стена.

През 1754 г., следвайки своя учител, той постъпва на служба като астроном във френския военноморски флот – обичайна практика по онова време, тъй като точните астрономически наблюдения са били от ключово значение за навигацията.

Първият му истински научен триумф и първият сериозен провал се случват едновременно

През 1757 г. Делил възлага на Месие да открие Халеевата комета, чието завръщане е предсказано отдавна. В изчисленията на Делил обаче има грешка и Месие търси на грешното място.

В крайна сметка той намира кометата, но на 21 януари 1759 г. – четири седмици след германския любител Йохан Палич.

На 12 септември 1758 г. в съзвездието Телец той открива размито петно, много подобно на комета, но то не се движи.

Това е мъглявина, по-късно наречена Ракообразна – остатък от избухнала свръхнова, регистрирана от китайски астрономи още през 1054 г. Месие ѝ присвоява първия номер в бъдещия си каталог – M1.

По-късно обяснява идеята си така: „Тази мъглявина ме подтикна да съставя каталог. Тя толкова приличаше на комета по форма и яркост, че реших да събера и други подобни обекти, за да не ги бъркат астрономите с новопоявили се комети.“

Месие прекарва целия си живот в преследване на комети, а неподвижните петна го дразнят по време на работа. Така списъкът с „пречки“ се превръща в научен инструмент.

През годините на своя „лов“ крал Луи XV го нарича „хрътка за комети“ – Месие наблюдава 41 комети и лично открива 13 от тях.

Въпреки това повечето му съвременници още тогава разбират, че каталогът с мъглявини е по-ценен от поредната регистрирана комета.

Месие работи по каталога заедно с колегата си Пиер Мешен

Първото издание излиза през 1774 г. и съдържа 45 обекта. През 1781 г. списъкът нараства до 103 позиции. Седем обекта – от M104 до M110 – са добавени след смъртта на Месие, след като са открити в неговите ръкописи и в записките на Мешен.

Окончателният каталог обхваща 110 обекта: 40 галактики, 29 кълбовидни звездни купа, 28 разсеяни звездни купа и различни видове мъглявини.

През 1770 г. Месие е избран за член на Парижката академия на науките, през 1764 г. – на Кралското научно дружество в Лондон. А през 1776 г. – за почетен член на Петербургската академия на науките. През 1806 г. Наполеон го награждава с ордена на Почетния легион.

Месие умира на 12 април 1817 г. на 86-годишна възраст.

На негово име са кръстени лунен кратер, астероидът 7359 Месие и проток в Чили. Каталогът, замислен като помощен списък, надживява автора си с повече от два века.

Днес той е един от основните пътеводители за любителите на астрономията, тъй като повечето обекти в него се виждат с малък телескоп или дори с бинокъл.

Съществува дори „Маратон на Месие“ – състезание, в което участниците се опитват да намерят всички 110 обекта от каталога в рамките на една нощ.