Кой е изложен на риск от „дълъг“ КОВИД-19?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Пневмония
Ивайло Красимиров

За повечето хора инфекцията с SARS-CoV-2 – вирусът, който причинява COVID-19 – води до леки, краткосрочни симптоми, остри респираторни заболявания или евентуално никакви симптоми. Но някои хора имат дълготрайни симптоми след инфекцията си – това е така наречения „дълъг COVID“. Предлагаме ви статия на Франсис Уилямс, професор по геномна епидемиология и почетен консултант – ревматолог в King’s College London.

Учените все още изследват „дългия COVID“. Неговата природа не се разбира добре, въпреки че знанията за това се увеличават. Какво научихме за това досега – кой е изложен на риск, колко често се среща и какви са неговите ефекти?

При определянето на това кой е изложен на риск от дълъг COVID и участващите механизми, можем да разкрием подходящи лечения, които да бъдат изпробвани – или дали стъпките, предприети в началото на заболяването, могат да го подобрят.

Дългият COVID се характеризира със съзвездие от симптоми, включително задух, изразена умора, главоболие и загуба на вкус и мирис.

Сравнително голямо проучване с 384 индивида, достатъчно болни, за да бъдат приети в болница с COVID-19, показва, че 53% остават без дъх при последваща оценка един до два месеца по-късно, като 34% имат кашлица и 69% съобщават за продължаваща умора.

Всъщност ранният анализ на самоотчетените данни, предоставени чрез американското приложение COVID Symptom Study, предполага, че 13% от хората, които изпитват симптоми на COVID-19, ги имат повече от 28 дни, докато 4% имат симптоми и след повече от 56 дни.

Може би не е изненадващо, че хората с по-тежко заболяване първоначално – характеризиращи се с повече от пет симптома – изглежда са изложени на повишен риск от продължителна COVID. По-възрастните и жените също изглеждат рискови фактори за продължителни симптоми, както и хората с по-висок индекс на телесна маса.

Тези, които използват приложението, обикновено са част от населението, с интерес към здравните въпроси. Така че е изненадващо, че толкова голям дял има симптоми един до два месеца след първоначалната инфекция. Като цяло не е задължително това да са хора, които са силно уязвими към COVID-19.

Друг извод от ранните изследвания (в очакване на партньорска проверка) предполага, че SARS-CoV-2 също може да има дългосрочно въздействие върху човешките органи. Но профилът на засегнатите в това проучване е различен от тези, които съобщават за симптоми чрез приложението.

Това изследване, което разглежда извадка от 200 пациенти, възстановили се от COVID-19, открива леко нарушение на органите в 32% от сърцата на хората, 33% от белите дробове и 12% от бъбреците на хората. Множество увреждания на органи са открити при 25 процента от изследваните 200.

Пациентите в това проучване са имали средна възраст 44 години, така че са сред младото население в трудоспособна възраст. Само 18 процента са били хоспитализирани с COVID-19, което означава, че може да настъпи увреждане на органи дори след не-тежка инфекция. Наличието на заболяване, за което е известно, че води до по-тежък COVID-19, като диабет тип 2 и исхемична болест на сърцето, също не е предпоставка за увреждане на органите.

Има много причини, поради които хората могат да имат симптоми месеци след вирусно заболяване по време на пандемия. Но достигането до същността на случващото се в хората ще бъде по-лесно за някои части на тялото, отколкото за други.

Когато симптомите сочат към определен орган, изследването е относително лесно. Клиницистите могат да изследват електрическия поток около сърцето, ако някой страда от сърцебиене. Или могат да изследват белодробната функция – еластичност на тъканите и газообмен – където задухът е преобладаващият симптом.

За да се определи дали бъбречната функция се е влошила, компонентите в кръвната плазма на пациента се сравняват с тези в урината им, за да се измери колко добре бъбреците филтрират отпадъчните продукти.

По-труден за изследване е симптомът на умората. Друго скорошно мащабно проучване показа, че този симптом е често срещан след COVID-19 – среща се в повече от половината от случаите – и изглежда несвързан с тежестта на заболяването.

Нещо повече, тестовете показват, че изследваните хора не са имали повишени нива на възпаление, което предполага, че умората им не е причинена от продължителна инфекция или от това, че имунната им система е работила извънредно.

Рисковите фактори за дълготрайни симптоми в това проучване включват жените, и интересно, тези които са имали предишна диагноза тревожност и депресия.

Докато мъжете са изложени на повишен риск от тежка инфекция, изглежда, че жените са по-засегнати от продължителния COVID, може да отразят техния различен или променящ се хормонален статус.

ACE2 рецепторът, който SARS-CoV-2 използва за заразяване на тялото, присъства не само на повърхността на дихателните клетки, но и на клетките на много органи, които произвеждат хормони, включително щитовидната жлеза, надбъбречната жлеза и яйчниците.

Някои симптоми на дълъг COVID се припокриват със симптомите на менопаузата и заместването на хормони с помощта на лекарства може да бъде един от начините за намаляване на въздействието на симптомите. Клиничните изпитвания обаче ще бъдат от съществено значение за точното определяне дали този подход е едновременно безопасен и ефективен. Подадени са заявления за стартиране на такива изследвания.

Тъй като толкова много се случи през последната година, ще трябва да определим кои въздействия произтичат от самия вирус и кои може да са последица от огромното социално разстройство, причинено от тази пандемия.

Ясно е обаче, че дългосрочните симптоми след COVID-19 са често срещани и че проучването на причините и лечението на дълъг COVID вероятно ще е необходимо дълго след като самото огнище отшуми.


Така и така си тук …

… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.




Тагове:
Категории на статиите:
Медицина

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори