Колекция заблуди: Слънцето има жълт цвят. Или оранжев

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

От детската градина не се колебаем в избора на цветен молив, за да изобразим нашето светило.

Така де, както казват астрофизиците, които са наясно, Слънцето се отнася към звездите от тип „жълти джуджета“, затова и изборът на оранжев или жълт цвят си е съвсем на място.

А помните ли онзи руски филм с парадоксалното заглавие: „Бялото слънце на пустинята“? Да, има такова необичайно слънце. Бяло…

И точно такова е то! Нека не ни заблуждават появяващите се снимки на слънчевата повърхност, направени от наземни телескопи и космически апарати. Там виждаме обикновено кипящ оранжев ад, но тези картинки специално са оцветени така, че да съответстват на представите на повечето земляни за цвета на слънчевата повърхност.

Така изглеждат по-впечатляващи. В мрежата лесно може да се намерят и други снимки, на които ясно се вижда, че цветът на светилото е чисто бял. Във всеки случай именно така го възприема човешкото око. Само че ако това око се намира извън пределите на земната атмосфера.

Изследвания на спектъра на слънчевото излъчване показват, че най-интензивно Слънцето излъчва в зелената част на диапазона, но ние всички прекрасно знаем, че атмосферата на Земята доста по-добре пропуска по-дългите вълни от жълто-червената част на спектъра, а по-късите от зелено-лилавия сегмент се разсейват.

Слънцето на хоризонта ни свети през дебело одеяло от въздух и изглежда оранжево-червено. Високо в небето то изсветлява и придобива жълто-оранжев оттенък. Слънцето „пожълтява“ и от всевъзможните димове и прочие оптични замърсители на атмосферата. Ето защо в пустинята, където небето е чисто и безоблачно, Слънцето изглежда особено бяло, тоест практически такова, каквото се вижда от Космоса.

„Жълтите джуджета“, които всъщност са бели, имат температура на повърхността 5000−6000 K (Слънцето – 5778 K). Оранжево-червените звезди „жарят“ доста по-малко интензивно (около 3000 К), в синия спектър излъчват сините гиганти с температура на повърхността 10 000 К и повече.

Разбира се, съществуват и звезди, наречени „бели джуджета“, и очевидно нашето Слънце ще стане една от тях. Преминавайки през фазата червен гигант, светилото ще изхвърли газовата си обвивка, която ще стане мъглявина, а на негово място ще остане свръхплътното, много масивно, но малко горящо светещо ядро с размери на Земята. Това ще се случи след около 8 млрд. години.

Децата обикновено рисуват Слънцето така:

Астрономите го показват такова:

А всъщност Слънцето е бяло.

Категории на статиите:
Искам да знам

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори