Колко живеят технологичните цивилизации?

„Нямаме ни най-малка представа колко може да съществува технологична цивилизация, подобна на нашата“, казва астрофизикът от университета на Рочестър Адам Франк.

„200, 500 или 50 000 години? Отговорът на този въпрос лежи в основата на всички наши опасения по повод устойчивостта на човешкото общество.

Нима ние сме първата и единствена технологично ориентирана цивилизация за цялата история на Вселената? Ако не, трябва ли да се опитваме да разберем нещо за миналите възходи и падения на други видове?“

Измененията на климата, предизвикани от човешката намеса, окислението на океаните и изчезването на видове могат в крайна сметка да доведат до крах на цивилизациите според някои учени, докато други твърдят, че по политически или икономически причини ние трябва да позволим на промишлеността да се развива без ограничения.

В последното изследване на двама астрофизици се твърди, че тези въпроси могат скоро да се решат по научен път благодарение на нови данни за Земята и други планети в нашата галактика.

В работата, която се появила в края на 2014 година в изданието Anthropocene, Франк и съавторът му Уудръф Съливан призовават към създаването на нова изследователска програма, която да помогне за отговора на въпросите за бъдещето на човечеството в най-широк астрономически контекст.

Както казва Франк, „за да погледнем нашата текуща ситуация, е необходимо в известен смисъл да определим природните еволюционни пътища“.

За да се приближат към тези въпроси, Франк и Съливан започнали с прочутото уравнение на Дрейк, формула, използвана за оценка на броя на интелектуалните общества във Вселената.

В своя вариант на уравнението авторите се съсредоточили върху средната продължителност на „видове с енергоемки технологии“ (SWEIT). Франк и Съливан изчислили, че дори ако шансовете за формиране на такива „високотехнологични“ видове са едно към трилион, в историята трябва да има не по-малко от 1000 възниквания на такива видове като нашия на планети в „местния“ регион от Космоса.

„Това е достатъчно, за да започнем да мислим за статистика – казва Франк. – Например за средната продължителност на живота на видове, които започват ефективен добив на енергия и използването ѝ за разработка на високи технологии.“

Използвайки теорията на динамичните системи, авторите набелязали стратегия за моделиране на траекторията на различните SWEIT в процеса на тяхната еволюция. Те показват как пътищата за развитие могат да бъдат тясно свързани с взаимодействието на вида и неговата планета. Доколкото населението на вида расте и потреблението на енергия – също, съставът на планетата и нейната атмосфера могат да се изменят в продължение на дълги периоди от време.

Франк и Съливан посочват, че изучаването на обитаемостта на екзопланетите дава важни уроци за поддържането на цивилизацията, която ние сме развили на Земята. Тази „астробиологична перспектива“ изобразява устойчивостта като зависимо от мястото подмножество обитаемости или способности на планетата да поддържа живот.

Макар че устойчивостта е свързана с определена форма на живот на всяка определена планета, астробиолозите повдигат по-важен въпрос – как да я определят за всяка форма на живот на всяка планета във всеки взет отрязък от време?

Ние още не знаем как да сравним другите възможни форми на живот с тези, които познаваме на Земята. Но за определяне на средното време на тяхното съществуване според Франк това не е и необходимо.

„Ако използват енергия за работа, те произвеждат ентропия. Няма значение дали са антропоморфни същества от „Стар Трек“ с антени на главите, или едноклетъчни организми с колективен свръхразум.

Ентропията в такъв случай ще създава такова мощно влияние върху обитаемостта на планетата, че ще забележим това дори на Земята.“