Кометата C/2026 A1 (MAPS), която в края на март и началото на април рискува да се сблъска със Слънцето, продължава своя полет към звездата.

Всеки ден астрономите обсъждат дали тя ще се разпадне, но засега ядрото ѝ остава цяло.

На снимки от 25 март, направени от Роже Ело в изкуствени цветове, вътрешната кома (или псевдоядрото) изглежда както обикновено.

Тази бяла област показва какво се случва с обекта – ако формата ѝ се промени, това ще е знак, че ядрото е започнало да се разрушава.

През изминалата седмица кометата спря да увеличава яркостта си

Станислав Коротки от проекта AstroAlert забеляза това, след като анализира доклади от различни наблюдатели.

Астрофотографът Михаел Йегер дори регистрира, че блясъкът е започнал да намалява, което се потвърждава и от графиките в базата данни COBS.

Данните от космическите апарати допълват картината

Инструментът SWAN показваше постоянно изсветляване, но сензорите му работят с голяма грешка.

Коронографът PUNCH регистрира, че от 18 до 20 март яркостта е нараснала от 10,9m до 10,3m, а на 21 март е спаднала с 0,3m, което съвпада с наблюденията от Земята.

Информацията от апарата PUNCH се получава със закъснение

Данните за 24 и 25 март ще бъдат анализирани по-късно.

Временното спиране на увеличаването на яркостта не означава непременно, че кометата загива. Вероятно летливите ледове на повърхността на ядрото просто са се изчерпали.

Самата комета е фрагмент от по-древен обект с диаметър 400 метра. Когато се приближава до Слънцето, ядрото се нагрява.

Топлината прониква навътре и кара ледовете под повърхността да се изпаряват, което увеличава вътрешното налягане.

В резултат на това газът изригва навън през кухини, увличайки със себе си и прах.

След кратката пауза кометата отново започна да увеличава блясъка си, достигайки звездна величина 8m, а опашката ѝ постепенно нараства.

Сега яркостта се променя по различен начин. Ако преди обектът изсветляваше много бързо, подобно на кометата C/2011 W3 (Lovejoy), сега темпото напомня поведението на кометата Икея-Секи преди да премине през своя перихелий.

В началото на април изригванията на газ и прах може да станат още по-силни, тъй като обектът губи вещество слой по слой. Засега никой не знае колко такива активни слоеве се крият вътре.

Поради малкия си размер е малко вероятно кометата да оцелее при близкото си преминаване край Слънцето.

Въпреки това, ако устои на топлината по-дълго, след като премине перихелия, хората ще могат да наблюдават ярка опашка, дори и без ядро в нея.