Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Корали пазят следи от Втората световна и от опиумните войни

2 юни 2016 г. в 00:08
Последно: 19 юни 2024 г. в 10:27


Учените смятат, че коралите в Южнокитайско море са натрупвали живак, попаднал във въздуха в резултат на оръдейни залпове от военните кораби от времената на опиумните войни и Втората световна.

Коралите са направили отлаганията на метала своеобразна хроника на морските сражения.

На 7 януари 1814 година британският кораб Немезис (Nemesis) потопил със залп китайски кораб. Вървяла Първата опиумна война. В резултат на изстрела от Немезис във въздуха и водата се оказали частици живак, които попаднали в скелета на коралите и останали там завинаги.

Скелетът на корала се състои от арагонит – един от вариантите на калциевия карбонат. Когато коралът расте, той взема калций от околната вода и се доизгражда. Както при дърветата, коралите имат годишни пръстени, които могат да разкажат много за историята на организма.

Корал Porites lutea.

Корал Porites lutea.

Много метали, като например олово и живак, са способни да заменят калция в структурата на корала, затова се натрупват в скелета на организма, ако попаднат във водата.

Учени под ръководството на Роу Сън (Ruoyu Sun), геохимик от университета Трент в Питърбъро, Канада, са извадили от дъното на Южнокитайско море 200-годишен корал от вида Porites lutea, за да изследват историята на замърсяването на океана с живак.

Те сравнили „показанията“ в корала с данни за количеството живак в ледове, замръзнали преди индустриалната епоха, и торф, който постепенно натрупвал отровния метал, според проникването му в почвата.

Но живакът в корала се отлагал не така, както очаквали да видят учените. Най-старата му част, формирана между 1800 и 1830 година, практически не съдържала този метал, но в по-късните части на корала концентрацията на живак започвала да расте, като пиковете на концентрация се падали на периодите, когато в моретата се водели въоръжени конфликти: Първата опиумна война (1839−1842), Втората опиумна война (1856−1860) и Втората световна война.

В сравнение с количеството живак, усвоено от коралите във военните години, плавното повишаване на неговото количество през целия ХХ век е незначително.

Живакът се използва в оръжията и взривните материали, а взривовете могат да го освобождават във въздуха. Във въздуха живакът се свързва с активни химични агенти, съдържани в морския прах, и в такъв вид попада във водата, където коралите го използват за строителство на своите скелети.

Резултатите от изследването променят много от представите на учените за поведението на живака в атмосферата. По-рано се смяташе, че металът може да съществува в несвързана форма около една година и затова време може да се озове далече от мястото, където е попаднал в атмосферата.

Сега става ясно, че ефектът от освобождаването на чистия живак е по-локален. „Сега смятаме, че става дума за месеци“, коментира Хана Хоровиц, химик от Харвард.

Но преди да се правят изводи въз основа на динамиката на съдържанието на живак в коралите ,следва детайлно да се изучи механизмът за отлагане на живак в кораловия скелет, отбелязват скептиците.

Сън и колегите му не възнамеряват да спрат дотук и в плановете им е изучаването на изотопния състав на живака в коралите. Различни източници на живак – вулканичната активност, изгарянето на въглища, взривове – дават различен баланс на изотопи на метала.
// ]]>
// ]]>

Категории на статията:
История