Космически кадри разкриха гигантска „скална гъба“ в Бразилия, подхранваща минерални извори
Ново сателитно изображение запечата внушителния купол Калдас Новас в Централна Бразилия.
Това гигантско природно образувание действа като истинска пореста гъба
То поглъща огромни количества вода и захранва известните горещи извори в региона.
Овалният монолит, разположен в югоизточната част на щата Гояс, достига дължина от близо 19 километра и ширина около 12 километра.
Той се издига на около 300 метра над заобикалящия го пейзаж, макар че заради оптичната илюзия, известна като инверсия на релефа, от орбита може да изглежда като дълбока падина.
По данни на проекта NASA Earth Observatory възрастта на древното възвишение е най-малко 600 млн. години
Своето име то дължи на близкия курортен град Калдас Новас, който ясно се вижда на сателитните снимки между тъмнозеления масив и водите на езерото Корумба.
Въпреки че градът наброява около 100 000 постоянни жители, всяка година той привлича стотици хиляди туристи, привлечени от лечебните термални басейни.
Куполът е покрит от уникалния биом Серадо
То е обширна тропическа савана, която обхваща близо една четвърт от територията на Бразилия и отстъпва по площ в Южна Америка единствено на амазонските дъждовни гори.
За разлика от класическите савани, Серадо се отличава с изключително богато биоразнообразие и съчетава редки гори, тревни площи и влажни зони.
Проучванията показват, че растителността и почвената структура на купола абсорбират дъждовните води по време на валежите.
След това събраната влага бавно се просмуква през скалните пукнатини във вътрешността на монолита и попълва подземните водоносни хоризонти.
Този непрекъснат процес осигурява постоянен приток на топла вода към термалните извори, дори през най-засушливите периоди на годината.
За разлика от повечето известни спа дестинации по света, горещите извори около Калдас Новас не се захранват от вулканична дейност.
Водата прониква на голяма дълбочина през разломите, където се нагрява от естествената топлина на земните недра, преди да избликне отново на повърхността под налягане.
В миналото геолозите предполагаха, че куполът се е образувал при пробива на магма през земната кора.
Последните изследвания от 2021 година обаче сочат, че внушителният природен паметник е резултат от доста по-сложни тектонски и ерозионни процеси.

