От 1979 г. насам топенето на ледниците в Гренландия и Антарктида е довело до покачване на Световния океан с 31,4 мм.

Най-големите ледени шапки на планетата – Гренландската и Антарктическата – са загубили над 12 трилиона тона лед през последните 47 години.

Това е основният извод от мащабен доклад, изготвен от 58 учени от цял свят

Това топене е повишило нивото на Световния океан с приблизително 31,4 милиметра от 1979 г. насам.

Авторите са обединили данни от 42 независими проучвания, базирани на 27 сателитни мисии.

Според изследователите получената картина представлява най-надеждната дългосрочна хроника на промените, засегнали двата полярни региона за почти половин век.

Защо се топят ледовете?

Сателитните наблюдения на Гренландия се провеждат от 1972 г., а на Антарктида – от 1979 г.

Оценките на учените отчитат само тези промени в ледената покривка, които пряко допринасят за повишаване на морското равнище.

Те не включват намаляването на дебелината на шелфовите ледници, тяхното отдръпване или загубата на лед, намиращ се под морското равнище.

Проучването установява, че 84% от загубения лед се дължи на динамиката в движението на ледниците, особено в зоните на контакт с океана. Останалите 16% се дължат на атмосферни фактори – повърхностно топене и снеговалеж.

„Над четири пети от леда е изхвърлен в океана поради ускореното движение на ледниците, а не се е стопил на повърхността“, обяснява глациологът Инес Отосака от университета „Нортумбрия“.

„Това показва, че дългосрочната тенденция се определя от динамичната реакция на ледените шапки на затоплянето на океана.“Каква е ролята на човека в топенето?

Продължаващото изгаряне на изкопаеми горива насища атмосферата с парникови газове. А океанът поглъща по-голямата част от допълнителната топлина, задържана в биосферата.

В резултат на това водата става все по-топла, а океанските течения – все по-бързи

В Гренландия този процес е известен като „атлантификация“. Или топли води от Атлантическия океан проникват все по-на север и достигат до втората по големина ледена шапка в света.

В Антарктика, където се намира най-голямата ледена шапка на Земята, се засилват циркумполярните течения, подхранвани от ветровете.

В крайна сметка топлите води навлизат под ледниците, разрушавайки ги не само отвън, но и отвътре.

Темповете на топене на ледовете рязко се ускоряват през 90-те години на миналия век и оттогава не показват признаци на забавяне.

Данните от периода 2020–2023 г. може да са създали погрешно впечатление, че ситуацията на Антарктическия полуостров се е стабилизирала, тъй като по това време в Източна Антарктида са отчетени рекордни снеговалежи.

След 2023 г. обаче топенето на леда се възобновява

Изследването ще помогне за създаването на по-точни прогнози за покачването на морското равнище и може да подтикне човечеството към спешни решения в името на бъдещето на планетата.

Изследването е публикувано в списанието Scientific Data.