НАСА предложи да се ограничи концентрацията на марсиански прах във въздуха на жилищните модули на бъдещите мисии до 0,1 милиграма на кубичен метър.

Препоръката се съдържа в нов доклад на агенцията. Той изготвен въз основа на данни от марсоходи, изследвания на лунния прах и лабораторни експерименти.

Преди изпращането на хора на Марс има още много задачи за решаване, но изискванията за безопасност трябва да бъдат определени още сега.

От тях ще зависи конструкцията на филтрите, шлюзовете, скафандрите и системите за почистване.

Опасността може да проникне в жилищния модул заедно със скафандъра

Марсианският прах е особено проблемен поради изключително малкия размер на частиците си.

Те могат да проникнат дълбоко в белите дробове и да предизвикат дразнене или възпаление при продължително или многократно излагане.

Освен това в праха може да има перхлорати, железни съединения, манган, хром, сулфати и други вещества, които са потенциално опасни за хората.

Прахът ще представлява заплаха не само по време на работа на повърхността

Частиците могат да се полепят по скафандрите, обувките, инструментите и оборудването, а след това да попаднат заедно с астронавтите в жилищните помещения.

„Лимитът е необходим, за да създадем измеримо изискване към вентилационните и филтриращите системи, почистването на скафандрите и конструкцията на жилищните модули“, коментира Шауна Морисън, професор в университета „Рътгърс“.

Защо допустимото ниво е толкова ниско?

Предложеният показател е изчислен за средна концентрация за 24 часа при сценарии на излагане с продължителност до 30 дни.

Като основа специалистите са използвали съществуващия норматив за лунния прах – 0,4 мг/м³.

За Марс показателят е намален четири пъти, тъй като учените все още не познават всички свойства на местния прах и не могат да го изследват директно на Земята.

Проби от марсиански прах все още не са доставени на нашата планета.

Затова специалистите са използвали резултати от наблюдения на марсоходи и спускаеми апарати, данни за състава на марсианската почва, експерименти с нейни симуланти.

При това става дума именно за фината фракция, която може да бъде вдишана.

Прахът, който астронавтите ще вдишват, може да се различава от почвата, събирана на повърхността, по размер на частиците, форма, химичен състав и способност да влиза в реакции.

Прахът ще трябва да се контролира вътре в базата

На Марс дори влажността на въздуха ще играе важна роля.

В много сухи условия фините частици остават по-дълго във въздуха и натрупват по-силен електростатичен заряд. Това ги кара по-лесно да полепват по повърхностите.

Затова бъдещите жилищни модули ще се нуждаят от сензори за контрол на концентрацията на частици, системи за управление на влажността и въздушните потоци, филтри.

Според специалистите за отстраняване на марсианския прах може да са подходящи HEPA филтри.

Тяхната ефективност обаче ще трябва да бъде проверена спрямо конкретните системи за поддържане на живота и сценариите за рязко увеличаване на концентрацията на частици.

Учените тепърва ще трябва да изяснят точния размер и форма на частиците марсиански прах.

Затова настоящият показател не може да се счита за окончателен и универсален норматив за всички бъдещи полети.

Това е първоначален ориентир, който ще позволи на НАСА още сега да проектира системи за защита на екипажа, докато изследванията на марсианския прах продължават.