Магнитното поле на Луната някога може да е било по-силно от земното – какво се е променило
Последно: 27 февруари 2026 г. в 09:57
Изследователи от Катедрата по науки за Земята в Оксфордския университет разрешиха дългогодишен спор относно силата на магнитното поле на Луната.
В продължение на десетилетия учените спорят дали в ранната си история (преди 3,5-4 млрд. г.) Луната е имала силно или слабо магнитно поле.
Сега нов анализ показва, че и двете страни в спора всъщност са били прави.
Изключителни събития със силен магнетизъм
Използвайки проби, събрани по време на мисиите „Аполо“, учените установяват, че понякога Луната е притежавала изключително силно магнитно поле – дори по-силно от това на Земята.
Тези периоди обаче са били много кратки и изключителни, като през по-голямата част от времето полето на Луната е било слабо.
Причината за продължителната дискусия се крие във факта, че всички мисии „Аполо“ са кацали в един и същ регион, където е имало висока концентрация на скали, които случайно са запечатали тези редки случаи на силен магнетизъм.
Новото изследване показва, че пробите, събрани от програмата „Аполо“, не отразяват типичната история на Луната.
Те отразяват изключително редки събития, продължили само няколко хиляди години.
Въпреки това дълго време са били тълкувани като доказателство за период от около половин милиард години от лунната еволюция.
Изглежда, че именно тази пристрастност в извадката е попречила на разбирането колко кратки и редки са били периодите на силен магнетизъм.
Как малката Луна е създала голям магнетизъм
Изследователският екип анализира химичния състав на вид лунни скали, известни като базалти от лунните морета. И открива нова закономерност между съдържанието на титан в тях и силата на магнитното им поле.
Всички лунни проби, в които е регистрирано силно магнитно поле, са съдържали голямо количество титан. А пробите с под 6% титан по тегло са имали слабо магнитно поле.
Това предполага, че образуването на скали с високо съдържание на титан и генерирането на силно лунно магнитно поле са взаимосвързани.
Двата процеса са били предизвикани от топенето на богати на титан материали в дълбините на Луната, което временно е създало много силно магнитно поле.
„През по-голямата част от историята на Луната нейното магнитно поле е било слабо. Това съответства на нашето разбиране за теорията на динамото. Но за много кратки периоди топенето на богати на титан скали на границата между ядрото и мантията е водело до образуването на много силно поле“, казва проф. Никълс.
Погрешно тълкуване на резултатите от мисиите „Аполо“
Тъй като базалтите от лунните морета са били идеално място за кацане на мисиите „Аполо“ заради сравнително равния си терен, астронавтите са донесли много повече титанови базалти, отколкото има на повърхността на Луната.
В резултат на това голям брой от тези скали са били анализирани от учени на Земята. И се е стигнало до заключението, че лунното магнитно поле е било силно през продължителни периоди.
Моделите, разработени в рамките на изследването, потвърждават това предположение и показват, че при измерване на случайна извадка от проби е почти невъзможно някоя от тях да улови толкова редки случаи на силно магнитно поле.
Какво могат да разкрият бъдещите мисии
Учените говорят за щастлива случайност при мисиите „Аполо“.
Един от съавторите на изследването, доцент Джон Уейд, казва: „Само благодарение на случайността мисиите „Аполо“ са се съсредоточили върху региона на лунните морета.
Ако бяха кацнали някъде другаде, вероятно щяхме да стигнем до заключението, че Луната винаги е имала само слабо магнитно поле.“
Съавторът на изследването д-р Саймън Стивънсън добавя: „Сега можем да предположим кои видове проби ще запазят информация за силата на магнитното поле на Луната. Бъдещите мисии „Артемис“ ни дават възможност да проверим тази хипотеза.“
