На 27 август 1962 г. от Кейп Канаверал излита ракетата „Атлас-Аджена Б“, носеща към небето малък апарат с тегло малко над 200 килограма.

Това е междупланетната сонда „Маринър 2“, която през декември същата година става първият обект в историята на човечеството, достигнал друга планета.

„Маринър 2“ не просто стига до Венера

Сондата надниква през отровните облаци и измерва адската жега на повърхността, променяйки завинаги представите на учените за най-близката съседка на Земята.

„Маринър 2“ е американска автоматична сонда, създадена по програмата „Маринър“ на НАСА, която завинаги записва името си в историята на космонавтиката.

Тя се превръща в първият космически апарат в света, успешно достигнал друга планета

Този 203-килограмов апарат, разработен от Лабораторията за реактивно движение (JPL), е истински технологичен пробив за времето си.

Конструкцията му служи за прототип на много бъдещи междупланетни станции. Интересен факт е, че на борда на сондата не е имало камери – учените са заложили на други инструменти.

Стартът на „Маринър 2“ се състои на 27 август 1962 г. от Кейп Канаверал. Целта му е Венера – загадъчната „утринна звезда“, скрита под плътен слой облаци.

Пътуването до нея отнема около три месеца и половина.

На 14 декември 1962 г. станцията прелита с висока скорост покрай планетата на разстояние от 34 773 километра от повърхността ѝ, след което продължава пътя си по хелиоцентрична орбита около Слънцето.

Полетната програма е амбициозна и включва две основни направления: изучаване на междупланетното пространство и изследване на самата Венера. „Маринър 2“ се справя блестящо и с двете задачи:

Сондата за първи път в историята извършва директни измервания на слънчевия вятър – поток от заредени частици, излъчвани от Слънцето.

Събира данни за междупланетния прах и космическите лъчи, като показва, че прахът в космоса е по-малко, отколкото се е предполагало.

Главното откритие е измерването на температурата на планетата.

С помощта на радиометри апаратът „вижда“ през облачната покривка и установява, че повърхността на Венера е нажежена до невероятни температури (около 425 °C).

Това става първото експериментално потвърждение на теорията за парниковия ефект в атмосфера, състояща се предимно от въглероден диоксид.

Установено е също, че Венера се върти в обратна посока и че ѝ липсва мощно магнитно поле, подобно на земното.

Мисията на „Маринър 2“ е планирана за кратък, но изключително наситен период

След успешното прелитане покрай Венера станцията продължава да предава данни за космическата среда.

Последният сигнал от сондата е получен от наземните станции за проследяване на 3 януари 1963 г. По това време тя се намира на рекордно разстояние от Земята – над 86 милиона километра.

След това връзката прекъсва завинаги и апаратът, изпълнил своята историческа мисия, замлъква в дълбините на космоса.