След като през декември 2020 г. успешно спусна в австралийската пустиня капсула с безценни проби от астероида Рюгу, японският космически апарат „Хаябуса-2“ се отправи на нова, далеч по-рискована мисия.

Следващата му цел е миниатюрно космическо тяло, чието поведение и до днес озадачава астрономите.

Обектът, обозначен като 1998 KY26, се движи с необичайно ускорение. То не може да бъде обяснено единствено със силата на гравитацията.

Това отклонение породи редица хипотези сред учените. От класификацията му като „тъмна комета“ до екзотични спекулации за изкуствен произход.

Ново научно изследване обаче нанася сериозен удар върху кометната теория. То доказва, че скалата е твърде топла, за да съхранява лед под повърхността си.

Публикуваните в Icarus резултати възобновяват дебатите около същността на 1998 KY26, докато японската сонда продължава своя път към неизвестното.

Срещата на „Хаябуса-2“ с обекта е планирана за 2031 г. като част от разширената мисия за събиране на материал директно от първоизточника.

1998 KY26 представлява малък близкоземен астероид с неправилна форма, който се върти с изключителна скорост. Едно пълно завъртане около оста му отнема едва около пет минути.

Условията около мисията изглеждат все по-сложни

Скорошни астрономически наблюдения показаха, че новата цел е приблизително три пъти по-малка и се върти значително по-бързо от първоначалните изчисления.

За сравнение, първата цел на апарата – астероидът Рюгу – имаше диаметър от близо 900 метра.

На него „Хаябуса-2“ кацна успешно през февруари 2019 г.. След това изстреля меден импактор за образуване на изкуствен кратер и събра проби от вътрешността на тялото.

Приближаването и евентуалното кацане на 1998 KY26 обаче ще бъде сериозно изпитание

Диаметърът на скалата е едва 11 метра. Това е почти два пъти колкото размаха на слънчевите панели на самата сонда.

Освен това траекторията ѝ показва ясно изразено негравитационно ускорение, както бе посочено в публикация в The Planetary Science Journal от 2023 г.

Силата на това ускорение значително надвишава въздействието на ефекта на Ярковски. Минимален тласък, предизвикан от слънчевото нагряване, който бавно променя орбитите на малките космически тела.

Според изследователите няма познат радиационен ефект, който да предизвика толкова мащабно отклонение.

Това накара част от астрономите да определят обекта като „тъмна комета“. Или казано по друг начин хибридно тяло, което визуално прилича на астероид, но се движи като комета.

При подобни обекти скритото под повърхността ледено ядро се нагрява от Слънцето. А отделящият се газ действа като естествен миниатюрен реактивен двигател, променящ скоростта на скалата.

Новото изследване обаче поставя тази хипотеза под сериозно съмнение.

Моделирането на температурните условия показва, че дори най-студените райони на 1998 KY26 поддържат средна температура от поне -61 градуса по Целзий (212 келвина).

За да се съхрани подземен воден лед във вакуума на Космоса, температурата не бива да надвишава приблизително -128 градуса по Целзий (145 келвина).

„Резултатите ни показват, че температурите по цялата повърхност и във вътрешността на 1998 KY26 са значително над точката на сублимация на летливите вещества. Скоростта на дегазация би била твърде висока, за да позволи задържането на лед във времето“, посочват авторите на изследването.

Според новите данни тялото най-вероятно принадлежи към клас безводни астероиди

Това отново оставя странното му ускорение без категорично научно обяснение.

Мистерия, чийто окончателен отговор вероятно ще бъде даден едва при пристигането на „Хаябуса-2“ през 2031 година.