Европейската космическа агенция публикува нова серия от изображения на Червената планета, заснети от автоматичната станция Mars Express.

Апаратът, който вече повече от две десетилетия е в орбита около нашия съсед, е извършил поредното си прелитане на сравнително малка височина. И е уловил обширни райони от Южните възвишения на Марс.

В центъра на вниманието на учените отново се оказа гигантският ударен кратер Скиапарели

Това е структура, чийто релеф пази спомени за времена, когато марсианският климат е бил коренно различен.

За заснемането е използвана стереокамерата с висока резолюция HRSC (High Resolution Stereo Camera).

Уникалността на този инструмент се крие в способността му да наблюдава повърхността едновременно в няколко спектрални канала и под различни ъгли.

Това позволява на инженерите и планетолозите да създават детайлни триизмерни модели.

Новите данни за пореден път потвърждават, че преди около 3,7 милиарда години в този регион е било значително по-топло. А по склоновете и дъното на падината вероятно са се движили мощни потоци течна вода.

Самият кратер, кръстен в чест на италианския астроном Джовани Скиапарели, впечатлява с мащабите си

Диаметърът му надхвърля 460 километра, което го нарежда сред най-големите ударни образувания в Слънчевата система.

Интересно е, че при такава внушителна ширина днес кратерът изглежда сравнително плитък.

Първоначално, след сблъсъка с небесното тяло, падината е била много по-дълбока, но за милиарди години тя се е запълнила почти до ръба със седиментни скали.

За този процес са допринесли както еолични фактори (вятър), така и водни потоци, а също и последващи вулканични изригвания и изхвърляне на материал от по-късни метеоритни удари.

Струва си да припомним, че Джовани Скиапарели влиза в историята с картографирането на Марс по време на голямото противостояние през 1877 г.

Именно тогава той описва тъмните линии на повърхността с италианската дума „canali“ (протоци), която при превода на английски е погрешно интерпретирана като „canals“ (канали).

Тази езикова неточност поражда вълна от слухове за изкуствена напоителна мрежа, построена от марсианска цивилизация.

Въпреки че хипотезата за разумни обитатели на Червената планета не намира потвърждение, основното предположение на астронома се оказва пророческо.

Вода на Марс наистина е имало и именно тя е оставила по повърхността му множество геоложки „белези“, които наблюдаваме и днес.

Камерата HRSC на борда на Mars Express използва четири цветни филтъра и пет различни ъгъла на наблюдение.

Благодарение на удължената орбита на сондата, в моментите на максимално сближаване с планетата, приборът може да събира изключително точни данни за дълги ивици от повърхността.

Последващото наслагване и обединяване на тези фрагменти позволява на учените постепенно да създават все по-пълна и подробна обемна карта на марсианския релеф, разкривайки нови нюанси в геоложката история на съседния ни свят.