Учени са приложили уравнения, използвани досега за изучаване на животински популации и природни процеси, за да разберат защо някои двойки остават заедно с години, а други се разпадат.

Оказва се, че любовта може да има своя собствена математика

Професор Лоран Пужо-Менжуе от Университета в Лион I, заедно с международен екип от изследователи, е създал модели, които показват как се променят отношенията под влиянието на конфликти, стрес и взаимни чувства.

Работата по тези модели е продължила няколко десетилетия и е в основата на книгата „Любов! Доблест! Уравнения!“.

„Няма никаква мистериозна магия или вълшебен еликсир.

Досега това вече трябваше да е известно. Означава ли това, че всяка надежда е изгубена? Разбира се, че не. Точно тук всичко става интересно“, отбелязва Пужо-Менжуе.

От животинските популации до човешките отношения

Идеята за използване на математика за изучаване на любовта не произлиза от психологията, а от биологията.

Изследователите отдавна прилагат уравнения за описване на растежа на популациите и взаимодействието между видовете – например в моделите на Малтус и известните уравнения на Лотка-Волтера, които описват отношенията „хищник-жертва“.

По-късно тези подходи започват да се използват и за анализ на човешките взаимоотношения.

Според Пужо-Менжуе математическите модели не могат да определят кой точно ще стане вашата половинка, но помагат да се разбере защо някои двойки запазват близостта си въпреки трудностите, докато други постепенно се отдалечават.

„Точно както можем да предскажем растежа на населението или изчезването на видове, можем да моделираме и еволюцията на чувствата в една двойка“, обяснява ученият.

Връзките имат „критичен праг“

Едно от ключовите понятия в тези модели е „критичният праг“ – минималното ниво на устойчивост на връзката. Ако чувствата и взаимодействието между партньорите дълго време остават под това ниво, системата постепенно се движи към разпад.

Психологът Джон Готман, един от най-известните изследователи на брачните отношения, доказва, че поведението на двойките може да се анализира математически.

В своите проучвания той записва разговори и реакции на съпрузи, а след това с помощта на модели оценява вероятността за запазване или разпадане на връзката.

С времето моделите стават все по-сложни. Например полските изследователи Билежик, Форис и Марек Боднар добавят към изчисленията фактора „забавена реакция“, признавайки, че времето, което човек отделя за обмисляне на конфликта, може както да засили напрежението в двойката, така и да го намали.

Съвременните изследвания отчитат не само самите конфликти, но и начина, по който партньорите се възстановяват след тях.

Важен фактор се оказва не липсата на спорове, а способността на двойката да се връща към стабилно състояние.

„Важният въпрос не е дали двойките се карат. А дали имат достатъчно устойчивост, за да се върнат към равновесие след това“, казва Пужо-Менжуе.

Трите фактора, които влияят на любовта

Моделът на изследователите откроява три основни елемента, от които зависи дълготрайността на една връзка:

• Привлекателност: Колко силно всеки партньор е привлечен от другия.
• Влияние: Как действията и емоциите на единия влияят на другия.
• Устойчивост: Способността на двойката да преодолява конфликти и да се връща към хармония.

Именно комбинацията от тези фактори определя доколко една двойка е способна да се справя с външни проблеми като стрес, болести, финансови трудности или промени в живота.

Пужо-Менжуе сравнява връзката с къщичките от приказката за трите прасенца:

„Животът винаги ще изпраща своите вълци: стрес, болести, работа, деца, финансови трудности. Математиката ни помага да разберем как да построим тухлена къща, а не сламена.“

Математиката като „GPS“ за връзките

В бъдеще изследователите планират да обединят математическите модели с изкуствен интелект, за да създадат система за ранно предупреждение за двойки.

Тя би могла да показва кога отношенията започват да се движат в опасна посока и да помага за навременна промяна на ситуацията.

„Представете си го като GPS навигатор за връзки. Той показва къде се намирате, накъде отивате и предлага маршрути, за да достигнете желаната цел“, казва ученият.

Въпреки това изследователите подчертават, че тези модели не могат да предскажат с точност съдбата на конкретна двойка. Те се основават предимно на данни от западни общества и не отчитат всички културни и социални различия.

„Математиката може да разкрива закономерности и да дава насоки, но в крайна сметка успехът на една връзка зависи от това доколко всеки ден двама души се стремят да укрепват своята връзка. Уравненията могат да посочат пътя, но вие все пак трябва да го извървите заедно“, заключава Пужо-Менжуе.