В ежедневието си съвременният човек непрекъснато използва калкулатори, навигатори и други цифрови инструменти, за да пести време и умствени усилия.

С навлизането на невронните мрежи въпросът за последствията от това „разтоварване“ на мозъка стана особено актуален.

В обзор, публикуван в списание Trends in Cognitive Sciences, експерти анализират данни от редица скорошни изследвания върху влиянието на генеративния AI върху човешкото мислене и памет.

Учените разделят умствените способности на две основни категории: придобити умения (като писане или решаване на математически задачи) и базови когнитивни функции (работна памет, внимание и способност за разсъждение).

Според изследователите най-големите рискове са свързани с придобитите умения

Когато хората постоянно получават готови отговори от AI, те спират да развиват собствените си способности.

Това е потвърдено от няколко проучвания, които показват, че участниците, които самостоятелно търсят информация в интернет, разбират темата по-добре от тези, които разчитат на готови решения.

Анализът също така установява, че редовната употреба на AI води до намаляване на критичното мислене.

Хората започват да се доверяват прекомерно на отговорите, генерирани от невронните мрежи, без да проверяват тяхната достоверност в други източници.

Психолозите наричат този феномен „когнитивна капитулация“.

Въпреки това авторите на обзора стигат до заключението, че невронните мрежи не лишават човека от способността му да мисли.

Базовите умствени функции се оказват по-устойчиви на външни влияния в сравнение с придобитите.

Ключово обаче е как точно се използва изкуственият интелект

Ако той служи като помощник, рисковете са незначителни.

Но когато потребителят търси единствено готови решения, много ценни умения могат да бъдат загубени.