Затвори x
IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Матрицата, в която живеем

19 ноември 2014 г. в 00:11
Последно: 21 ноември 2014 г. в 08:03

Инж. Джим Елвидж смята, че нашият свят прилича на матрица.

Разбира се, не става дума за компютърна програма, създадена от роботи паразити, както в едноименния фантастичен филм. Но светът притежава удивително сходство с компютърна програма или цифрово моделиране.

От десетилетия Елвидж работи в областта на цифровите технологии. Той е получил магистърска степен по електронно инженерство в Корнуелския университет и има многобройни патенти в областта на обработката на електронния сигнал, автор е на статии на тема дистанционно събиране на данни.

Неговите знания в областта на компютърните системи и квантовата механика го навели на идеята, че може ние да живеем в подобие на компютърна програма.

Материята, „нещата“, които докосваме и усещаме, всъщност в по-голямата си част са празно пространство. Нашите сетива ни мамят.

Ранните физици са изобразявали атомите във вид на топчета, които, съединявайки се, образуват молекули. По-късно учените открили, че между атомите има големи пространства. И вътре в тях също има много свободно място.

Колкото по-дълбоко се потапяме в субатомния свят, толкова повече пространство откриваме и толкова по-малко материално изглежда всичко. Осезаемите и цели неща се превръщат в ефимерна реалност.

Относно това, какво представлява пространството, съществуват различни теории. От гледна точка на Елвидж пространството – това са данни. Той смята, че с развитието на физиката на елементарните частици ние в края на краищата ще стигнем до разбирането, че „вещи“ не съществуват, всичката материя са просто данни.

А зад тези данни се крие нещо от рода на бинарен код на компютърна програма. Освен това човешкото съзнание е възможно да живее в своего рода космически интернет, към който ние получаваме достъп чрез интерфейса на нашия „компютър“ – мозъка.

Светът на данните

В основата на възгледите на Елвидж са идеите на влиятелния теоретичен физик Джон Арчибалд Уилър (1911–2008), автор на книгата „Геони, черни дупки и квантова пяна: един живот във физиката“. Той смятал, че информацията е основата на физиката точно както тя е основата на компютъра.

Уилър нарекъл своята теория It from bit. Всичко се състои от битове, думата „бит“ означава „елементарна единица информация“, в компютърната терминология също носи названието двоичен символ.

В неговия доклад „Информация, физика, квант: търсене на връзката“ Уилър пише: „Всичко от битове“ символизира идеята, че всеки предмет и събитие от физическия свят има в своята основа – в повечето случаи, в доста дълбока основа – нематериален източник и обяснение; нещо, което ние наричаме реалност, израства в крайна сметка от постановката „да или не“ – въпроси и регистрация на отговори на тях с помощта на апаратура; накратко казано, всички физически същности в своята основа се явяват информационно-теоретични и Вселената изисква нашето участие.“

При бинарен избор човешкото съзнание може да осъществява своята свободна воля. Уилър е характеризирал това като „Вселена на съучастието“. Елвидж го нарича „цифрова реалност, управлявана от съзнанието“.

Квантовите физици са открили, че материята може да съществува в неопределена или неустойчива форма, при наблюдения тя придобива конкретно състояние. Например фотоните могат да съществуват като частици или вълни, но актът на наблюдение може да определи каква форма ще приемат; човешкото съзнание осъществява подобно изменение.

Мислен експеримент

Представете си, че всички неща, които се намират наоколо, са цифрова виртуална реалност. Химикалката на масата или цветето в градината съществуват в неопределена форма. Всичко, което се изисква, е информация или битове, които определят външния вид на обекта.

Едва когато погледнете тази химикалка или разгледате листенцата на цветето под микроскоп, в програмата постъпват допълнителни данни.

Вещта става „реална“ само когато я наблюдават. Иначе съдържанието на химикалката или молекулярната структура на цветето ще имат просто неопределен потенциал. Елвидж сравнява това със субатомните частици, които в процеса на наблюдения от неопределена или променлива форма приемат стабилно състояние.

Мозъкът прилича на компютър?

Елвидж смята, че съзнанието не се заражда в мозъка. Мозъкът само изпълнява ролята на инструмент, с чиято помощ ние получаваме достъп до съзнанието. Съзнанието съществува във форма, подобна на интернет. Той говори, че вие можете да наречете това мрежа, място на произход, Бог или божествена същност, ако искате, но самият той не използва подобни слова.

„Мозъкът прилича на кеш – казва той. – В нашите браузери се съхранява кешът на наскоро посещавани сайтове… Кешът е ефективен начин за обработка на информация и нашият мозък изпълнява подобна функция.“

Освен това, ако съзнанието съществува в подобни мрежи, то може да получава достъп до информация извън пределите на мозъка, извън пределите на личния опит на човека. Той призовава хората по-често да се опират на своята интуиция.

„Ние изобщо нямаме възможност да анализираме всичко – казва той. – Ако мислите прекалено дълго за решаването на проблемите, в момента, когато намерите решение, в нашия забързан свят ситуацията вече ще се е изменила. Вие трябва да разчитате на интуицията.“

„Някои отговори на вашия проблем може да се крият във вашия мозък, но е възможно и не – продължава Елвидж. – Ако поразмишлявате спокойно и поискате помощ, то е много вероятно помощ да дойде.“ Това може да е вдъхновение, получено от други хора, или дори други същества в този космически интернет, където се намира съзнанието.

Идеята му, че Вселената прилича на цифрова система, не означава, че тя е твърда, студена и механична. В „тази цифрова лаборатория, която ние наричаме живот на Земята, има много красота“, казва Елвидж. В тази теория за цифрова реалност има място за духовно и божествено.

Цифров или духовен свят?

Елвидж споменава реинкарнацията, като привежда публикация в Списанието на американската медицинска асоциация от 1975 г. за работата на д-р Ян Стивънсън, изследовател на реинкарнацията: „Той е събрал и внимателно детайлизирал редица случаи… които е трудно да се обяснят по друг начин“.

„Всъщност не съществува такова нещо като смърт, има само край на тази симулация“, казва Елвидж. Той пояснява, че „симулация“ не е най-точната дума, но той я използва, за да опрости концепцията. Думата „духовен“ също има различни значения. Но неговата цифрова теория включва много феномени, които хората обикновено отнасят към духовната сфера.

Нилс Бор, един от основателите на квантовата физика, се е интересувал от китайската философия на даоизма, където е открил принцип на дуализъм и взаимосвързаност. Не е важно как наричате това – ин или ян или бинарен код, или пък и едното, и другото – в опит да опишете дълбоката и коренна същност на природата.

Говорейки за мъдростта на древните духовни практики, Елвидж казва: „Тези неща не са се появили отникъде, те са се родили в резултат на опита на хората.“ В тях определено има частица истина, затова не е нужно да ги отхвърляме като остарели неща.

Трудно постижимата теория на всичко

Елвидж смята, че неговата теория за цифровата реалност, която управлява съзнанието, може да стане ключ към старото търсене на универсална теория на всичко. Физиците отдавна търсят теория, която да разреши очевидните противоречия между класическата и квантовата физика. Елвидж казва, че неговата цифрова теория ще позволи да се наблюдават явления както от квантовата, така и от класическата физика.

Гледайки към историята на науката и прогнозирайки нейното потенциално бъдеще, Елвидж смята, че скоро може да настъпят значителни изменения. В далечното минало хората са смятали, че светът се ограничава от границите на живеещите в него племена. След това са осъзнали, че съществуват различни континенти, планетата Земя, други планети, Слънчевата система и други галактики.

Сега учените издигат теория за други вселени. Ако изобразим този процес на логаритмична основа, ще се получи права линия, казва Елвидж. Той прави заключение: „Ние постоянно раздвижваме границите на нашето мислене.“

Забележка: Елвидж смята, че съществуват два различни вида данни. Данните, описващи нашето тяло или дърво, например, може да се сравнят с графичния формат JPEG или звуковия формат MP3. Такива данни никога не се наричат код. „Но думата „код“ може да се използва в смисъл на „това, което се кодира“, затова в такъв смисъл може да се каже „цифров код“ на дървото“, смята той.

Под бинарен код в компютъра се имат предвид данни, които се реализират на компютър. В този смисъл нашето съзнание може да изхожда от база данни в по-голяма система, а „вещите“ в нашия свят се определят и обработват от този бинарен код.

EpochTimes

Тагове:
Категории на статията:
Загадки